Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Барас знаеше, че всички чуват тихия му глас въпреки воя на маната в главите им.
— Нека първо възстановим свързването с Покрова, не е здраво — невъзмутимо и властно отвърна тя. — Ендор, нуждаем се от щит срещу маната на демоните. Остави короната на нас.
— Оттеглям се — изрече Ендор.
Вилиф и Селдейн веднага поеха допълнителния товар и запазиха формата. Барас затвори очи и остави съзнанието си да се разшири внимателно към Ендор. Усещаше как издърпва мана, за да създаде щит и да промени обичайната му форма — сега нямаше да отблъсква нападателни заклинания, а да пресреща поток от чиста чужда мана. Елфът се усмихна. Ендор беше блестящ маг, сливаше щита с Маска за мана, която пазеше съзнанието от посегателства.
Но усмивката му угасна след миг. Формата беше неравномерна, двете заклинания се съединяваха неточно, едното можеше да протича през другото и да причини неустойчивост. А Ендор като че не забелязваше, вливаше още сила и формата започна да пулсира, докато той се подготвяше да извърши заклинанията. Точно в средата на грубо очертания дванадесетостен цветовете се сблъскваха — жълтото с ярко виолетовото, имаше и тъмносиво завихряне, предвещаващо катастрофална слабост.
— Ендор, не е устойчиво. Не прибързвай със заклинанието.
Предупреждението на Барас наруши концентрацията у всички в кръга, от короната се откъснаха ивички мана, защото и останалите видяха неправилната форма, създадена от Ендор. Но той вече беше извън кръга и не чуваше, погълнат изцяло от подготовката. Устните му мърдаха беззвучно, ръцете му се движеха бързо в стремежа да задържи целостта на формата. Единствен младият маг не откриваше грешката си. Барас недоумяваше, но тъмнината поглъщаше ядрото на сдвоеното заклинание и извършването му беше обречено на провал.
— Ендор! — извика Керела, без да загуби контрол върху короната въпреки опита да го стресне.
Младият маг продължи да реди словата тихо, безпокойството у другите в Съвета започна да се отразява и върху короната. Керела ги призова да се овладеят и формата се закрепи, макар че всички се взираха в Ендор.
Сега бяха безсилни. Ако някой излезеше от кръга, останалите петима не биха издържали на стихията откъм измерението на демоните. Ендор довършваше заклинанието, формата пулсираше в яркожълто, пронизано от бронзово и бяло, но средата сивееше.
— Пригответе се — подкани ги Керела. — Ако заклинанието удари по него, ще се нуждаем от цялата си сила.
Защо Ендор не съзираше грешката си? Барас не намираше начин да му попречи. Ако продължаваше да отклонява вниманието си, щеше да застраши короната още повече.
Ендор отвори очи, изрече заповедното слово и чак тогава видя язвата в изградената структура, която съзнанието му би трябвало да открие. Лицето му почервеня, но формата се разду навън и се сви мигновено, погълната от сивотата.
Чу се пискливо скимтене въпреки здраво стиснатите му устни, от носа и ушите му потече кръв и цялото му тяло се разклати, пръстите драскаха бясно във въздуха, за да укротят пропадналото заклинание.
Формата изчезна е проблясък в спектъра на маната, който лиши от мисъл всички за секунда. Главата на Ендор се отметна неудържимо назад, крайниците му се оковаха, после той се свлече и замря.
Короната се разместваше, Нова ударна вълна от мана профуча по краищата на Покрова и разкъса връзките на десетина места.
— Закрепете я — нареди Керела. — Закрепете я! Шестимата се бореха да укрепят чезнещата преграда.
— И сега какво? — с натежал от страх глас попита Селдейн.
— Чакаме и мислим. Съсредоточаваме се и оставаме силни — отвърна Висшата магьосница.
— Но какво ще чакаме?
— Не знам, Селдейн.
За пръв път Варас съзря в очите на Керела признанието, че може да загубят битката.
Проходът се разтърси, щом проби външната граница на Покрова. В същия миг по зелените предели на Студената камера се струпаха гърчещи се сиви силуети на демони, Без заклинанието Гарваните моментално биха се простили с душите си, стотина острозъби усти надаваха вопли на болка и безсилна ярост. Засега никой не се осмеляваше да проникне навътре.
— Не ги чакайте. Удряйте по тях, докато напират през вашето заклинание. Накарайте ги да се боят от вас. Накарайте ги да се колебаят — изреди заповедите си Ша-Каан.
И за да даде пример, обгърнатите в огън драконови челюсти се стрелнаха напред, предните лапи замахваха, опашката изплющя тежко, преди пак да се увие, за да пази маговете.
Мечът на Незнайния вече не почукваше по пода.
— Гарвани, с мен! — изръмжа той.
Острието изсвири нагоре и се вряза в незащитените от броня демони. Пронизителни гневни крясъци придружаваха посягането на ръце и крака, чегъртането на нокти по метала. Хирад се озърна надясно — Уил нападна свирепо, двата къси меча очертаваха сложни плетеници, Троун виеше, хапеше и удряше до него.