Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
След като откри у себе си тази чувственост, за чието съществуване не бе и подозирала, Шимейн установи, че й е дяволски трудно да съсредоточи мислите си върху неща, за каквито би трябвало да мисли една благочестива девица. Внезапната й склонност към блудни фантазии се развихри още по-силно, когато Гейдж се върна в къщи в късния следобед. Самото му присъствие в кухнята предизвикваше у нея непознато вълнение, което я караше да изтръпва при мисълта какво ли би помислил, ако погледнеше изчервеното й лице или забележеше треперещите й пръсти.
Чак когато той отиде в салона, за да се боричка и да си играе с Андрю на килима, Шимейн, която в този момент стържеше моркови за вечерята, почувства известно облекчение. При все това погледът й непрекъснато бягаше встрани и галеше скришом мускулестото му тяло. Колкото й да се възмущаваше на дързостта си, тя не можеше да се въздържи и да не се полюбува на мъжествената издутина, очертана под кожените панталони, която отново извика в съзнанието й образа на стройното му, голо тяло, обсипано с блестящи капчици вода. Изпепеляващата горещина, която я обливаше на все по-мощни вълни, заплашваше да я задуши и я караше да се съмнява все повече в собственото си чувство за благоприличие. Наистина, питаше се тя, ако той отново нахълта при мен, докато се къпя, и ако ме погледне със същото диво желание като снощи — дали пак бих настоявала толкова решително да напусне стаята?
По време на вечерята разговорът вървеше вяло. И двамата мислеха един за друг, но не желаеха да разкриват нито обзелото ги напрежение, нито все по-силното привличане, което изпитваха един към друг. Погледите им се пиеха жадно, всеки случаен допир на ръцете им възпламеняваше кожата и сетивата им, всяка промълвена дума привличаше вниманието на другия. Накрая, когато ставаха от масата, телата им неволно се докоснаха, разпалвайки у всекиго от тях огъня на мъчително сладостно желание, който нито един от двама им не бе способен да угаси.
Независимо от уверенията, които бе дал на своята прислужница, Гейдж непрестанно се връщаше в мислите си към момента, в който бе спрял да суши косата си и бе преметнал кърпата около врата си. Мекото сияние, обляло стаята, му беше позволило да съзре Шимейн веднага, въпреки опита и да се прокрадне незабелязано в стаичката на Андрю. Блестящите й очи, които отразяваха сребристата лунна светлина, проникваща през прозореца, бяха издали посоката на погледа й. Гейдж не се бе осмелил да помръдне, за да не я стресне, но се беше почувствал като човек, завързан на кол за мъчения и принуден безпомощно да гледа най-сладкото изкушение. Дори само споменът за тази нощ бе толкова възбуждащ, че той усети как у него отново се надига същият болезнен копнеж, който бе изпитал и тогава, въпреки привидното си спокойствие. Нямаше нищо против да научи Шимейн на още от интимните тайни на мъжкото тяло, нещо повече жадуваше да го стори, жадуваше за още много такива вълшебни моменти.
Не след дълго Гейдж разбра, че тази вечер няма никакво желание да се занимава с чертежите си. Беше прекарал остатъка от следобеда в поправяне на грешките, допуснати от чираците му по време на неговото отсъствие, и сега му се искаше преди лягане просто да се отпусне и да не върши нищо, свързано с работата. Той рязко затръшна капака на чертожната маса и с недоволен тон заяви, че е приключили че ако Шимейн иска, може да се изкъпе и по-рано от обикновено. Сетне отиде да приспи Андрю, а когато се върна в салона, Шимейн вече пренасяше кофи с гореща вода към задния коридор. Гейдж се настани в люлеещия се стол до огнището с книга в ръка, с надеждата, че четенето ще облекчи необяснимата напрегнатост, която го беше обхванала. Но въпреки всичките му опити да се съсредоточи върху четивото си, думите му бягаха — и как нямаше да му бягат, след като погледът му постоянно се местеше над страниците, за да следва Шимейн, която сновеше от огнището до задния коридор и обратно. Когато изпразни и последната кофа, тя се приближи и застана до стола му. В ръката си държеше сгъната кърпа.
— Какво има, Шимейн? — изненадано попита той.
— Тази вечер навън е малко хладно, сър, затова си помислих, че би ви било приятно да се изкъпете в къщи — обясни тя нервно. — Осмелих се да ви приготвя коритото в случай, че решите да го направите.
Горещата вана беше лукс, който след смъртта на Виктория Гейдж си позволяваше твърде рядко. Бе прекалено зает с работа и с грижи за сина си, затова обикновено се задоволяваше с нощните къпания в потока. Идеята за една освежаваща вана би допаднала на всеки разумен мъж, а той определено се считаше за такъв.