Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Максим предпазливо се промъкна на палубата, следван от Елиза и Джъстин. Гладката повърхност изискваше бдителност, тъй като всяко падане би означавало нараняване. Само леко духване на бриза беше достатъчно, за да заличи оставените от тях следи. Хванал Елиза за ръката, Максим я поведе в тъмното. В този кучешки студ едва ли имаше часовой на борда. Пипнешком те тръгнаха напред, докато Максим се сблъска с един фенер и го събори. Той изруга полугласно, вдигна го и запали свещта. Пламъчето колебливо потрепваше, но щом затвори вратичката, бавно нарасна и разпръсна оскъдна светлина наоколо.
Максим продължи да ги води с фенера напред. При една врата в ляво той спря, бутна я предпазливо и влезе в параходната кухня, а от там и в капитанската каюта. Над една маса висяха всякакви кухненски прибори. В другия край на малкото помещение имаше голямо открито огнище, заградено от три стени с керамичен под. Над овъглените недогорели дървета висеше огромен котел. Над огнището имаше желязна решетка, чийто люк сега беше затворен и от където можеше да излиза димът. От вътрешната страна на огнището се виждаше желязна врата. На стената отзад имаше друга врата.
Те се насочиха към главната кабина. Дори и без светлина се виждаше, че в разкошно обзаведеното помещение няма никой. За да не се вижда пламъчето отвън, двамата мъже побързаха да дръпнат тежките кадифени завеси.
Зъзнейки, Елиза се огледа наоколо, но луксът на кабината не обещаваше удобство. Студът беше нахлул навсякъде.
— Като че ли Хилърт не се страхува от крадци — лаконично забеляза Джъстин.
— Да, вярно — додаде Максим. — Ако ли пък някой се осмели, то жителите на Любек веднага ще помогнат „справедливостта да възтържествува“.
— „Обесете негодника!“, биха викали — презрително каза Джъстин. — Как искам да чуя този вик и да видя Хилърт да се люлее на бесилката.
— Един ден той ще легне под секирата на палача — отвърна Максим, дълбоко замислен, с поглед върху койката.
Меките кожи обещаваха приятна топлина въпреки студа, но присъствието на младия мъж изключваше всяка надежда за интимност.
— Постепенно ми става ясно, че не сте на служба при Хилърт — отбеляза Джъстин. — Шпионин ли сте? — попита той любопитно.
— Шпионин в полза на кого? — изсмя се Максим на себе си. — Моля ви, не преувеличавайте делата ми. Аз съм без дом и родина, презрян от всички.
Максим избягна всякакви по-нататъшни въпроси. Той заоглежда внимателно каютата. Стените бяха облицовани с дърво, само до вратата, под друга малка вратичка, която беше вдълбана в покрита с плочки стена, имаше парче ламарина, дълго колкото ръка. Той се надигна, дръпна резето и отвори вратичката. Както и беше предполагал, тя водеше към вътрешността на кухненското огнище.
— Много е хитър тоя Хилърт. Накарал е да построят малка кухня наблизо, за да не зъзне.
— Мислите ли, че трябва да запалим огън? — попита Джъстин.
— И без това преди настъпването на деня трябва да се махаме от тук. Но се съмнявам, че през нощта някой ще се разхожда по кея. Не виждам защо трябва да треперим.
— Ще трябва да ви изоставя за известно време — подхвана Джъстин след малко. — Ако Хилърт научи, че вие сте мъжът от Изтока, който уби Густав, ще обърне града наопаки. Трябва да се върна обратно при леля Тереза да опаковам нещата ви и преди зазоряване да мога да ви изведа извън града. Ако ми кажете как да намеря приятелите ви, ще направя така, че да ви чакат с шейни някъде в покрайнините, докато аз доведа конете и ви изведа.
— Мога ли да ви имам доверие?
Джъстин гордо се надигна:
— Достатъчно дълго се преструвах пред Ханзата и играх на шегаджия и безобиден глупак с треперещи устни — каза той. — Никой не допуска, че от няколко години погаждам номера на господата от градската управа, като се преправям и преобличам. Няма да допусна да се съмнявате в честта ми.
— Успокойте се — смекчи тона си Максим. — Ядът превръща мъжа в глупак.
— Толкова ли лошо се представих днес, че трябва да се съмнявате в мен?
— Служихте на всички ни много добре — призна Максим. — Но ще трябва да се научите и на малко повече отговорност.