Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Бях ти казала, че съм демон на стихиите — този, който бе правил любов с твоя дин — ала това беше лъжа. Ти обаче май не се хвана на въдицата. Излъгах, не защото исках да спечеля нещо, а само заради… ох, не зная… понеже ми се искаше нещата да стоят по този начин. Исках бебето да си е само мое…
— Само твое от самото начало.
— Да, от самото начало — право казваш.
Двете се загледаха в голата жена, която тръгна по улицата. Ръцете и гъвкаво се поклащаха, мускулите на дългия и гръб се свиваха и разпускаха, а бедрата и се полюшваха елегантно по такъв начин, сякаш представляваха най-прекрасният перпетуум мобиле на света. Стъпалата и не оставяха никакви следи в праха.
— Казах ти, че създанията от невидимия свят са били изхвърлени на брега на съществуванието, когато Първоначалието взело да чезне. Повечето умрели, тъй както умират рибите и морските животни, когато биват изхвърлени на сушата и се задушават в чуждия за тях въздух. Винаги обаче има такива, които успяват да се адаптират — и аз бях от тези несретници. Скитах се нашир и надлъж и когато срещах мъже в опустошените земи, придобивах формата, която виждаш сега.
Досущ като манекенка на модния подиум (която всъщност е забравила да облече най-новия парижки тоалет, който би трябвало да демонстрира), голата красавица се завъртя с неописуема грация. Копринените и хълбоци потрепнаха за миг и върху тях се очертаха трапчинки с форма на полумесец, след което възстановиха безупречната си гладкост. Тя започна да върви към тях, вперила очи (надничащи изпод линията на бретона и) в някаква далечна точка на хоризонта, а косите и се развяваха около ушите, лишени от каквито и да било украшения.
— Когато попаднех на някой с пишка, се чуках с него — каза Мия. — Дотолкова имам нещо общо с демона на стихиите, който първо се опитал да се съвкупи с теб, а после се съвкупил с твоя дин. Това също се брои за лъжа. Твоят дин ми се стори красив — в този момент в гласа и се прокрадна някаква дрезгава нотка, издаваща ненаситност. На Дета това и се стори секси — устатата негърка вътре в Сузана се ухили и кимна с разбиране. — Чуках се с тях, а ако не можеха да се освободят, се чукахме до смърт — продължи ничията дъщеря, все едно разказваше нещо съвсем обикновено. След Гранд Кениън отидохме в Йосемайт. Ще предадеш ли на своя дин нещо от мое име, Сузана? В случай че го видиш отново?
— Да, щом искаш.
— Някога той познаваше един човек — лош човек — на име Риймъс Дипейп. Той беше брат на Рой Дипейп, който се мъкнеше след Елдред Джонас в Меджис. Роланд от Гилеад смята, че Еймъс Дипейп е бил нахапан до смърт от отровна змия… което няма да е много далеч от истината, ако се добави, че тази змия всъщност бях аз.
Тъмнокожата жена беше безмълвна.
— Не се чуках заради секса, не се чуках, за да ги убия, макар че изобщо не ми пукаше, когато те умираха и пишките им се спаружваха вътре в мен като топящи се ледени висулки. Всъщност аз не знаех защо се чукам, докато не дойдох тук, във Федик. В онези ранни дни тук все още имаше мъже и жени — Алената смърт още не се беше появила, ако ме разбираш. Пукнатината в земята отвъд очертанията на града си беше там, но мостът над нея се извисяваше стабилен и непоклатим. Тукашните хора се оказаха страшно упорити — те не пожелаха да напуснат района дори и след появата на слуховете, че в замъка Дискордия са се появили призраци. Влаковете продължаваха да минават оттук, макар и без да спазват точното си разписание…
— Ами децата? — попита Сузана. — Близнаците? — Тя изчака няколко секунди. — Вълците?
— О, не, всичко това започна две столетия по-късно. Или даже повече. Ала чуй ме сега — във Федик имаше една двойка, на която се роди бебе. Не можеш да си представиш, Сузана от Ню Йорк, колко рядко се случваше подобно нещо и колко възхитително бе то в онези дни, когато повечето хора бяха безплодни като духовете на стихиите, а тези, които не бяха такива, често създаваха или бавни мутанти, или противни чудовища, толкова отвратителни, че биваха убивани в момента, когато си поемаха втората или третата глътка въздух. Повечето уроди умираха незабавно след раждането. Това дете обаче! Мия преплете пръстите на ръцете си, а очите и проблеснаха.