Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
И така, как да се сприятели човек с върховен главнокомандващ?
Очевидно не с обичайните похвати, откри тя, когато я въведоха в щаба на генерал Масена на следващия ден.
Той вдигна поглед от бюрото си, когато полковник Солиняк я въведе, огледа я за две секунди през което време сърцето й щеше да се пръсне, независимо от намерението да си дава вид, че е спокойна, а после веднага се зае отново с книжата:
— Заведи я в апартамента ми.
Още преди да беше излязла от стаята, той започна да диктува на секретарите си. В апартамента му в Палацо Момбело беше посрещната от прислужница, която й показа гардеробите, пълни с женски дрехи в един от салоните и й каза да си вземе каквото си поиска. После бързо се поклони, добави, че ще донесе закуска за синьорината и я подкани да се чувства у дома си в апартамента на генерала.
От обиграния тон на прислужницата Сирина разбра, че няма да е първата дама, живяла в апартамента на генерала.
Масена не изглеждаше според очакванията й, помисли си тя, защото в представата й генералите бяха стари и достолепни. Косата на Масена беше посребряла в резултат от глада, на който беше подложен по време на обсадата на Генуа, но имаше проницателен поглед и беше слаб — приличаше на корсар. Очите му, светлосини и мразовити, бързо я бяха огледали нагло и небрежно. Тя си го обясняваше с това, че цяла Италия беше под негов контрол. Предположи, че известна доза нахалство беше присъща на ранга му. Той обаче не се кипреше подобно на другите генерали. Обикновеният му син мундир беше наполовина разкопчан, а ризата, която се показваше отдолу, по нищо не се различаваше от униформата му. Изглеждаше сякаш чужд на фона на разкоша в хотела.
След като се върна с подноса за чай, прислужницата се засуети из стаята, наля чай на Сирина, извади от куфара малкото й лични вещи, които някой разсилен беше донесъл от каретата, постави книгите на една великолепна маса близо до дивана в салона, в който Сирина беше предпочела да седне. Докато изпълняваше задълженията си, тя разглеждаше Сирина с нескрит интерес, сякаш искаше да й намери мястото сред галерията от жени в живота на генерала.
— Генералът е много мил, синьорина — каза прислужницата, за да успокои дамата, която седеше на дивана сковано като ученичка.
— Радвам се да го чуя — отвърна Сирина, която говореше със спокоен глас, защото не знаеше дали прислужницата беше там, за да я обслужва или пази.
— Още чай? — Прислужницата се засуети около нея.
— Не, благодаря.
— Още една пастичка?
— Благодаря, не.
— Искате ли да ви намеря някоя по-удобна дреха? — попита момичето. — Генералът вечеря късно. Може да ви се наложи да го изчакате известно време.
— Не, чувствам се удобно — каза Сирина, на която все още й беше трудно да играе ролята на куртизанка, а позата й беше пълната противоположност на удобство.
— Много добре, синьорина. — Прислужницата оправи и последната възглавничка на канапето срещу Сирина, пак огледа стаята, за да провери дали няма още нещо да се върши, а след като видя, че всичко е наред, каза: — Позвънете, ако имате нужда от нещо.
Сирина прекара три часа в трескаво очакване на генерала, репетираше най-различни молби и увещания, учтиви и не чак толкова учтиви. Гневна и мила, търсеше най-добрия ход, за да извоюва свободата си.
Той обаче не дойде и вечерята мина без него. Сирина вечеря сама на една много голяма маса в огромна трапезария, позлатена, цялата в огледала и осветена от стотици свещи. Готвачът на Масена беше отличен, храната — превъзходна, а обслужването — достойно за крале.
Миг преди вечеря тя реши да откаже храната в знак на протест срещу пленяването, но беше невъзможно, след като прегледа изкусителното меню. Масата беше отрупана с майсторски приготвени вкусотии — десетина предястия, супи, ордьоври и хапки. Преди да опита от телешкото със сос, за миг се укори, че не държи на принципите си…
След вечеря се престори, че чете, а в десет часа отклони предложението на камериерката да й помогне да си легне. Предпочитала да не си ляга и известно време да почете, каза тя на прислужницата и я освободи за през нощта, като възнамеряваше да не заспива — страхуваше се да не бъде събудена от непознат в леглото.
Заспа на фотьойла, докато всички свещи горяха.
Като малко дете, което го е страх от тъмното, помисли си генералът с лека усмивка, когато се прибра в апартамента към полунощ, за да вземе някакъв документ и да разгледа красивия подарък на Солиняк. Жалко, помисли си той със съжаление, че не може да остави належащата кореспонденция и вместо това да се понаслаждава на изкусителното тяло на мадмоазел. После се върна в кабинета си и задържа секретарите до три часа. След като дремна за малко в салона, генералът стана призори, за да започне още един ден на належащи административни задължения.