Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Това беше шега, нали?
— Разбира се — каза Миатамиа и отново щракна с пръсти. — Здравият разум и здравата работа са единственото, което се изисква за успеха на всяка раса. Късметът е илюзия, в която вярват невежите, а глупаците преследват.
С усилие бившият картоиграч потисна раздразнението си. Времето, когато играеше професионално хазарт, отдавна беше отминало, но въпреки това подчертаното презрение на диамалеца към шанса успя да го поядоса.
— Значи, ако си достатъчно умен, не може да ти се случи нищо неочаквано?
— Разбира се, че може да се случи нещо неочаквано — отвърна Миатамиа, — но подготвеният винаги ще намери изход.
— Сам? — невярващо попита Калризиан. — И никога няма нужда от помощ?
— Може да има — невъзмутимо отвърна диамалецът. — Но да предвидиш нуждата от помощ, си е част от здравия разум.
— О! — възкликна Ландо и кимна. — С други думи, признанието, че имам нужда от допълнителна охрана за рудните ми доставки, означава, че имам доста добър здрав разум.
— Възможно е — съгласи се Миатамиа. — Също така може да означава…
И изведнъж с рязко изпукване от освободената енергия пъстрият космос около тях се превърна в светли ивици. Калризиан беше стигнал началото на витата стълба, когато ивиците станаха звезди.
— Какво има? — попита сенаторът зад него.
— Повреда в хипердвигателя — извика Ландо през рамо и едва не падна по стълбата.
Ако някой от контактите се бе повредил, трябваше да пренареди мрежата, за да продължи с голямо напрежение и треперене, да не даде на късо. В съзнанието му се мярна кошмарът на продължителен ремонт сред нищото. С такъв ремонт едва ли щеше да предразположи своя диамалски гост. Той прекоси каюткомпанията, прелетя покрай каютите и спря пред контролното табло.
И се намръщи. Не светеше нито една от немигащите червени лампички, които сигнализираха за повреди във важните системи. Не мигаше и нито една от червените лампички, които сигнализираха за повреди в по-маловажните системи. Всъщност според екраните спирането на хипердвигателите бе нормална автоматична реакция на приближаване до планета. На един от екраните се четеше съобщение, че според курса в навигационния компютър наблизо не би трябвало да има планети…
— О, не! — прошепна Ландо, взе на един дъх стълбите и блъсна бравата на вратата, която се плъзна настрани, и той влетя в мостика.
Точно срещу него, носещ се безшумно в тъмнината на космоса, се открояваше добре познатият му силует на имперски звезден разрушител. Бившият картоиграч преглътна едно проклятие и се спусна към румпела, като по пътя перна с ръка ключа на аварийната допълнителна тяга. Хвърли се на креслото, подаде пълна мощност към двигателите и завъртя носа на яхтата надясно.
По-точно, опита се да го завърти. Дори с аварийната допълнителна тяга „Дамата на късмета“ не помръдна. Всъщност мърдаше, но не в посоката, която Ландо искаше.
— Прехванати сме — спокойно каза сенаторът зад гърба му.
— Забелязах — кратко отвърна Калризиан и раздвижи носа нагоре-надолу.
Ако операторът на прехващащия лъч решеше, че целта му се опитва да избяга вертикално, можеше да сбърка с корекцията и да позволи на яхтата да се изплъзне. Но Ландо нямаше такъв късмет.
— Закопчайте предпазния си колан — извика той на Миатамиа и се огледа. Някъде тук наблизо трябваше да има прехващащ кръстосвач… ето го, далеч напред вляво от тях. Носът му сочеше към „Дамата на късмета“.
Но немного точно. Всъщност проекторният конус на хипердвигателните гасителни гравитационни вълни не беше насочен дори приблизително към центъра на яхтата. Ако Ландо се освободеше от прехващащия лъч, шансът да стигне до края на конуса и да избяга, преди звездният разрушител да успееше да пренасочи лъча, беше петдесет на петдесет. Ако успееше…
— Кажете на адютанта си да закопчее предпазния колан — подкани той сенатора.
„Дамата на късмета“ имаше още един номер в запас, който подвизите на Люк преди няколко години бяха вдъхновили Ландо да монтира на борда. Той включи резервната протонна торпедна пускова установка и изстреля торпедо.
То се измъкна изпод носа на „Дамата на късмета“ и рязко дръпна, когато прехващащият лъч го улови. Една от батареите на звездния разрушител го проследи… И тогава на не повече от двайсет метра пред кораба на Ландо торпедото избухна.
Това не беше опустошителна експлозия, а бляскав облак отразяващи частици. Те би трябвало да заблудят и да спрат лъча и бившият комарджия да успее да се изплъзне. И той успя. Яхтата потръпна и миг след това отскочи назад, когато невидимата хватка на прехващащия лъч изведнъж я пусна.