Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Как сте оцелели след нападението при корабостроителницата на Билбринджи? — рязко прекъсна Ландо върховния адмирал. — Имперските доклади ви обявиха за загинал.
— Не прекъсвайте върховния адмирал! — просъска майорът и направи крачка напред.
— Спокойствие, майоре! — прошепна Траун и спря смръщения военен с мек жест. — При сегашните обстоятелства известна степен на шок е обяснима.
— Но вие не отговорихте на въпроса му — каза Миатамиа.
На Калризиан му се стори, че за миг през лицето на върховния адмирал премина болезнена тръпка.
— Оцеляването ми е резултат от съчетание между няколко уникални фактора — отвърна той. — Ще ми простите, ако засега спестя подробностите.
— А собствените ви имперски доклади? — повтори втория си въпрос бившият генерал.
— Имперските доклади обявиха онова, което наредих да напишат в тях — отвърна Траун. Очите му светнаха раздразнено. — Нужно бе, докато се възстановя, да… — той не се доизказа. — Може би ви подцених, капитане — каза той. Гласът му отново бе спокоен. — И вас, сенаторе. Предположих, че когато се сблъскате с възкръснал, ще се интересувате повече от това, което има да каже, отколкото от подробностите по пътуването му от този до другия свят и обратно. Грешката е моя — той погледна отвъд рамото на Ландо. — Командир, можете да ги изпратите обратно до кораба им. Майоре, разузнаването да потвърди местоположението на сенатор Дксоно от Ишори.
— Простете, сър — забързано каза Миатамиа, когато щурмоваците пристъпиха. — Както казахте, бяхме малко шокирани. Слушаме ви с най-голямо внимание.
Траун вдигна ръка и щурмоваците спряха.
— Много добре — каза той. — Съобщението ми е много просто, сенаторе. Неотдавна стана ясно, че група ботанци са били замесени в геноцида, извършен на Каамас. Предлагам помощ за наказване на виновните.
Миатамиа наведе глава, сякаш заслушан в далечен слаб шум.
— Моля?
— Точно така — увери го върховният адмирал и тънка усмивка пробяга по устните му. — Искам да помогна.
Диамалецът завъртя глава, за да погледне Ландо, и отново се обърна.
— Как?
— Като посоча виновните, разбира се — поясни Траун.
— Ако президентът Гаврисом иска проблемът да бъде решен, трябва само да помоли за съдействието ми. Едно посещение до Ботауи, неколкоминутен разговор с вождовете на ботанските племена и ще знам истината.
Миатамиа отново наведе глава.
— Ботанските вождове твърдят, че не знаят кои от тамошните хора са били замесени в престъплението.
— Хайде, хайде, сенаторе — мрачно възкликна Траун. — Нима сте очаквали да кажат друго?
Миатамиа като че се замисли над думите му.
— И вие смятате, че ще научите истината просто като поговорите с тях?
Блестящите червени очи на имперския адмирал просветнаха.
— Да.
За момент се възцари пълна тишина.
— Няма ли да е по-лесно да намерите съответните имперски архиви и да ни ги предадете?
— Разбира се, че ще е по-лесно — съгласи се Траун. — Вече се правят проучвания. Но имперската библиотека на Бастион е голяма и издирването може да отнеме седмици, дори месеци — едната му синьо-черна вежда се повдигна.
— Едва ли разполагате с толкова много време.
— Изглеждате доста убеден, че Новата република е изправена пред сериозна криза — каза Миатамиа. — Преживели сме и други такива неща в миналото.
— Увереността ви е достойна за възхищение — отвърна Траун и се облегна назад. — Но ви съветвам да предадете предложението ми на бунтовническите водачи, преди прибързано и еднолично да го отхвърлите.
— Не съм казал, че отхвърлям предложението ви, адмирале — възрази сенаторът.
— Не сте, разбира се — усмихна се Траун с многозначителност, която не се хареса на Ландо. — Особено ми е приятен този разговор, сенаторе… Доста отдавна не съм имал удоволствието да се наслаждавам на изтънченото диамалско умение да се събеседва, но ме чакат спешни задачи, а вие имате съобщение за предаване. Командире, придружете ги до кораба им. Довиждане, сенаторе, капитане.
— Моля да ми разрешите един въпрос, сър — бързо се обади Калризиан, докато щурмоваците приближаваха зад гърба му. Най-сетне бе започнал да се съвзема. Ако беше номер, това вероятно бе единствената възможност да го разобличи. — Веднъж ви зърнах отдалеч в компанията на контрабандиста Талон Карде. Можете ли да ми кажете къде беше това и защо бяхте там?
Лицето на върховния адмирал стана сурово.
— Ако това е проверка, капитане, неблагоразумно сте избрали темата. Неведнъж по време на възстановяването ми си задавах въпроса, какво да бъде възмездието за Талон Карде заради многобройните му измени. Неприятно ми е да ми се напомня за него, освен ако не става дума за краткостта на остатъка от живота му. Можете да предадете това съобщение.