Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Призрак от миналото
Призрак от миналото - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Призрак от миналото

Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:

Преди много, много години, в една далечна галактика…
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 137
Перейти на страницу:

— Съвсем не — възрази Бел Иблис. — Действията им недвусмислено възпрепятстваха свободната търговия. Освен това ни нападнаха.

— Фрезликското правителство твърди друго — избоботи в отговор Акбар. — Според него сте превишили пълномощията си.

— Не съм и очаквал друго — каза генералът. — На съд ли да се явя?

— Не говорете смешни неща, генерале — отговори Акбар, като за пръв път гласът му поомекна. — Ни най-малко не се съмнявам, че фрезликсците са дали повод за действията ви. Казахте, че сред товарните кораби е имало и един контрабандистки.

Бел Иблис погледна към Коран, който кимна.

— Да, сър — потвърди генералът. — Принадлежи на Бустър Терик. Сифкрикските власти го задържаха и го обискират за контрабанда.

— Представям си какъв разговор предстои не след дълго на борда на „Странстваща авантюра“ — каза със странна веселост адмиралът. Монкаламарите открай време ненавиждаха контрабандата и контрабандистите и Акбар несъмнено намираше някаква изтънчена ирония в случилото се.

— Правилникът не се интересува дали резултатът от проверката е положителен или отрицателен — напомни му Бел Иблис. — Или предполагате, че президентът Гаврисом може да предпочете да види нещата по друг начин?

— Президентът има достатъчно политически и дипломатически задължения — отвърна адмиралът. — Въпреки това съм сигурен, че ще прочете доклада ви за този инцидент, преди да направи каквато и да било оценка. Все пак предлагам да прекратите патрулната си обиколка и да се върнете на…

Остър сигнал рязко прекъсна думите му и веднага се изгуби.

— Свързочна станция, какво става? — попита Бел Иблис.

— Повредата не е в нас, сър — обади се нов глас. — Изглежда, прекъсването е от Холонет.

Бел Иблис хвърли поглед към Уедж и Коран.

— Проблеми на Корускант? — попита той свързочника.

— Не зная, сър. Проверявам другите предаватели… не, сър, не е Корускант. Изглежда, е изключил ретранслаторът на Менгджини.

— Сър, получаваме сигнал за обща тревога по вторичната мрежа — обади се друг глас. — Твърдят, че ретранслаторът на Менгджини е бил нападнат от малка група, цитирам, „разколнически елементи“.

— Прието — каза Бел Иблис. — Навигатор, въведи най-прекия курс към Менгджини. Свързочник, предай тревогата до всички части и бази на Новата република в района. Съобщи, че сме на път за там, и поискай подкрепление — след като получи потвържденията на заповедите си, той се обърна към Коран и Уедж. — Изглежда, рапортите ви ще трябва да почакат. Връщайте се при ескадрилата си и се гответе за излитане.

— Не е на хубаво — каза Коран на Уедж, докато двамата тичаха по коридора към доковете на „Сокол скитник“. — Щом са посегнали на свързочните системи с далечен обхват, значи нещата са сериозни.

— Няма доказателство това да е дело на „Мъст“ — отбеляза Уедж, прескачайки един дреселиец, клекнал до някакъв зеещ отвор.

— Може и да няма — възрази приятелят му. — Аз не съм споменал „Мъст“. Ти реши, че тях имам предвид.

— Така е — намръщи се Уедж. — Аз реших, че тях имаш предвид.

— Освен това смяташ, че с всички тези метежи, открити нападения и саботажи на ретранслатори с далечен обхват нещата отиват твърде далеч и етапът на разгорещените протести срещу ботанското участие в унищожението на Каамас е отминат.

— Вярно е — съгласи се Антилис. — Нямам търпение да видя какво ще стане по-нататък.

ГЛАВА 19

— Вижте и ридайте — каза Ландо и свали картите си на масата. — Двайсет и три… чиста ръка.

— Интересно — измърмори сенатор Миатамиа. Изражението на диамалското му лице остана неразгадаемо, докато изучаваше собствените си карти. — Предполагам, че поканата за ридаене не се приема буквално в играта на сабак. Чиста ръка, казвате?

— Да — потвърди Калризиан.

По тила му полази неприятна тръпка. Сенаторът бе направил същата драматична пауза в пет от осемте игри на сабак, откак „Дамата на късмета“ излетя от Килпар. Спечелил бе и петте.

— За жалост… — започна Миатамиа и изискано постави картите си на масата. — Имам Премяната на идиота. Смятам, че печеля.

— Вярно, печелите — примирено каза Ландо и поклати глава. — Не мога да повярвам, че не сте играли сабак професионално — измърмори той и започна да събира картите.

Диамалецът щракна с пръсти.

— По същия начин не вярвате, че диамалците са създали своята финансова и търговска империя изключително със здрав разум и упорита работа, нали?

Ландо престана да събира картите и изгледа подозрително сенатора. Половината колода беше още на масата. Да не би да намекваше?… Не, разбира се. Идеята беше нелепа.

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)