Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Съвсем не — възрази Бел Иблис. — Действията им недвусмислено възпрепятстваха свободната търговия. Освен това ни нападнаха.
— Фрезликското правителство твърди друго — избоботи в отговор Акбар. — Според него сте превишили пълномощията си.
— Не съм и очаквал друго — каза генералът. — На съд ли да се явя?
— Не говорете смешни неща, генерале — отговори Акбар, като за пръв път гласът му поомекна. — Ни най-малко не се съмнявам, че фрезликсците са дали повод за действията ви. Казахте, че сред товарните кораби е имало и един контрабандистки.
Бел Иблис погледна към Коран, който кимна.
— Да, сър — потвърди генералът. — Принадлежи на Бустър Терик. Сифкрикските власти го задържаха и го обискират за контрабанда.
— Представям си какъв разговор предстои не след дълго на борда на „Странстваща авантюра“ — каза със странна веселост адмиралът. Монкаламарите открай време ненавиждаха контрабандата и контрабандистите и Акбар несъмнено намираше някаква изтънчена ирония в случилото се.
— Правилникът не се интересува дали резултатът от проверката е положителен или отрицателен — напомни му Бел Иблис. — Или предполагате, че президентът Гаврисом може да предпочете да види нещата по друг начин?
— Президентът има достатъчно политически и дипломатически задължения — отвърна адмиралът. — Въпреки това съм сигурен, че ще прочете доклада ви за този инцидент, преди да направи каквато и да било оценка. Все пак предлагам да прекратите патрулната си обиколка и да се върнете на…
Остър сигнал рязко прекъсна думите му и веднага се изгуби.
— Свързочна станция, какво става? — попита Бел Иблис.
— Повредата не е в нас, сър — обади се нов глас. — Изглежда, прекъсването е от Холонет.
Бел Иблис хвърли поглед към Уедж и Коран.
— Проблеми на Корускант? — попита той свързочника.
— Не зная, сър. Проверявам другите предаватели… не, сър, не е Корускант. Изглежда, е изключил ретранслаторът на Менгджини.
— Сър, получаваме сигнал за обща тревога по вторичната мрежа — обади се друг глас. — Твърдят, че ретранслаторът на Менгджини е бил нападнат от малка група, цитирам, „разколнически елементи“.
— Прието — каза Бел Иблис. — Навигатор, въведи най-прекия курс към Менгджини. Свързочник, предай тревогата до всички части и бази на Новата република в района. Съобщи, че сме на път за там, и поискай подкрепление — след като получи потвържденията на заповедите си, той се обърна към Коран и Уедж. — Изглежда, рапортите ви ще трябва да почакат. Връщайте се при ескадрилата си и се гответе за излитане.
— Не е на хубаво — каза Коран на Уедж, докато двамата тичаха по коридора към доковете на „Сокол скитник“. — Щом са посегнали на свързочните системи с далечен обхват, значи нещата са сериозни.
— Няма доказателство това да е дело на „Мъст“ — отбеляза Уедж, прескачайки един дреселиец, клекнал до някакъв зеещ отвор.
— Може и да няма — възрази приятелят му. — Аз не съм споменал „Мъст“. Ти реши, че тях имам предвид.
— Така е — намръщи се Уедж. — Аз реших, че тях имаш предвид.
— Освен това смяташ, че с всички тези метежи, открити нападения и саботажи на ретранслатори с далечен обхват нещата отиват твърде далеч и етапът на разгорещените протести срещу ботанското участие в унищожението на Каамас е отминат.
— Вярно е — съгласи се Антилис. — Нямам търпение да видя какво ще стане по-нататък.
ГЛАВА 19
— Вижте и ридайте — каза Ландо и свали картите си на масата. — Двайсет и три… чиста ръка.
— Интересно — измърмори сенатор Миатамиа. Изражението на диамалското му лице остана неразгадаемо, докато изучаваше собствените си карти. — Предполагам, че поканата за ридаене не се приема буквално в играта на сабак. Чиста ръка, казвате?
— Да — потвърди Калризиан.
По тила му полази неприятна тръпка. Сенаторът бе направил същата драматична пауза в пет от осемте игри на сабак, откак „Дамата на късмета“ излетя от Килпар. Спечелил бе и петте.
— За жалост… — започна Миатамиа и изискано постави картите си на масата. — Имам Премяната на идиота. Смятам, че печеля.
— Вярно, печелите — примирено каза Ландо и поклати глава. — Не мога да повярвам, че не сте играли сабак професионално — измърмори той и започна да събира картите.
Диамалецът щракна с пръсти.
— По същия начин не вярвате, че диамалците са създали своята финансова и търговска империя изключително със здрав разум и упорита работа, нали?
Ландо престана да събира картите и изгледа подозрително сенатора. Половината колода беше още на масата. Да не би да намекваше?… Не, разбира се. Идеята беше нелепа.