Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Разбрах — тихо отвърна бившият картоиграч и здраво стисна устни.
Безразсъдната му и отчаяно рискована младост отдавна бе отминала, а и изражението на върховния адмирал ни най-малко не насърчаваше по-нататъшното задаване на въпроси. Но Миатамиа не се отказваше толкова лесно.
— Все пак не отговорихте на въпроса — отбеляза диамалецът.
Блестящите червени очи се впиха в диамалеца и в продължение на една ужасна секунда Ландо си помисли, че върховният адмирал ще нареди да разстрелят и тримата на място. За негово облекчение накрая Траун се усмихна.
— Диамалски интелект… — гласът му отново бе съвършено спокоен. — Приемете извиненията ми, сенаторе — и погледна към бившия комарджия. — Говорите за срещата ми с Карде в базата му на планетата Миркр, когато търсех Люк Скайуокър. Вие и още някой… генерал Соло, предполагам… наблюдавахте приземяването ни скрити в гората.
Ландо усети как по гърба му пробяга хладна тръпка.
— Знаели сте, че сме там?
— Знаех, че има някой там — поправи го Траун. — Както несъмнено знаете, щурмоваците от елитните отреди имат допълнителни вградени сензори в шлемовете. Един от тях е зърнал проблясването на макробинокъла, който сте използвали.
— И не сте направили нищо? — изненадано попита Миатамиа.
Върховният адмирал сви рамене.
— В онзи момент реших, че е някой от хората на Карде, поставен там, за да се увери, че щурмоваците ми няма, да речем, да се престараят. Като се има предвид гъстотата на листата, дори и мощен бластер щеше да е безвреден за нас от тази позиция, затова наредих да не се занимават с наблюдателите — и той присви устни. — Последвалите събития, разбира се, доказаха, че положението е съвсем друго. Това удовлетворява ли любопитството ви, капитане?
— Да, адмирале — успя да кимне Ландо.
— Чудесно — студено каза Траун. — Благодаря ви за времето, което отделихте, господа. Извинете ме за непредвидената отбивка. Командире, придружете ги до кораба им.
След половин час, седнал пред руля на „Дамата на късмета“, Ландо наблюдаваше как прехващащият кръстосвач и звездният разрушител едновременно изчезнаха в хиперпространството.
— Както отбелязахте, сенаторе — изръмжа той, — понякога неочакваното се случва. Радвам се, че подготвените винаги намират изход.
Миатамиа замълча. Може би поне веднъж нямаше какво да каже. Бившият картоиграч се намръщи и яхтата отново пое курса към Корускант.
Президентът Гаврисом нямаше да се зарадва на онова, което щяха да му съобщят. Никой нямаше да се зарадва.
За този етап от плана не бяха предвидени никакви комуникации. Въпреки това холографското изображение на майор Тирс леко потрепваше над личната холоямка на моф Дизра.
— Връзката е сигурна — каза Дизра. Леденостуден нож преряза стомаха му, докато гледаше шифромонитора. Ако нещо се объркаше… — Какво има?
— Нищо непредвидено не е станало, ако за това питате — отговори Тирс. — Операцията мина като по учебник.
— Много се радвам — изръмжа мофът. — Тогава защо рискувате с обаждане по открита линия?
— Просто исках да ви успокоя — мазно каза майорът.
Дизра се усмихна злъчно, знаейки, че язвителността на изражението вероятно няма да проличи на холограма с такъв размер.
— Много ви благодаря, майоре… високо оценявам загрижеността ви. Значи маймунката ни се представи на равнище?
— Бих отишъл по-далеч в оценката. Според мен се представи блестящо — отвърна бившият гвардеец. — Не ги изпусна за миг от ръцете си.
— Значи мина без изненади?
— Не съвсем. Калризиан се опита да го притисне с въпрос за срещата на Траун с Талон Карде на Миркр. За наш късмет той наистина бе разучил подробния доклад, който написах за службата си при върховния адмирал, и знаеше отговора.
— Искате да кажете за негов късмет — със заплашителна нотка в гласа го поправи мофът. — Кога се връщате?
— Това е другата причина, поради която се обаждам. Така и така сме тук, няма да е зле да останем известно време в бунтовническото космическо пространство.
Дизра се намръщи. Леденостуденият нож отново преряза стомаха му.
— Защо?
— Искам да послухтя наоколо — махна майорът широко с ръка. — Да изпратя активиращи сигнали към някои от законсервираните групи, с които още не сме се свързали. На няколко още не сме успели да изпратим съобщения поради отдалечеността им. И преди всичко искам да проследя реакцията на Корускант по повод на появата на Траун.