Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Най-вероятно ще пратят петдесет звездни кръстосвача по петите ви — рязко отвърна мофът. — Това е безумие, Тирс, при това не е в плановете!
— Плановете винаги подлежат на изменения, ваше превъзходителство — спокойно отговори Тирс.
— Това не се отнася за Флим — изръмжа Дизра. — Знаете го.
— А вие знаете, че когато се присъединих към вас, казах, че можем да направим повече от онова, което имате наум — отговори майорът.
Мофът вбесен стисна зъби.
— Ще провалите всичко. Ще предизвикате гибелта и на двама ви.
— Тъкмо обратното — възрази майорът. Дори при този размер на изображението Дизра виждаше самодоволната му усмивка. — Ще върна Империята на пътя й към славата.
— Тирс…
— Налага се да прекъсна, ваше превъзходителство — не го изчака да се доизкаже бившият гвардеец. — Не бива да говорим продължително дори с добра шифровка. Не се притеснявайте. Не възнамерявам да закарам „Неумолим“ до Корускант или да извърша някоя друга подобна глупост. Просто искам да поостана още малко. Предчувствие, ако искате.
— Моят опит говори, че да се разчита на предчувствията, означава рязко да се съкрати вероятността за успех — изръмжа Дизра. Но Тирс бе победил и двамата го знаеха. Лишен от възможност да изпрати някаква флота, за да го доведе, мофът не можеше да направи кой знае какво. — Колко време смятате да останете?
— Две седмици — сви рамене майорът. — Може би повече. Зависи.
— От какво?
— От това, дали реакцията ще бъде такава, каквато желая. Ще имам грижата да ви уведомя, когато това стане.
— Добре — кисело отвърна Дизра. — И аз ще имам грижата да те уведомя, когато флотата на Новата република се яви при Бастион.
— Благодаря ви, ваше превъзходителство — ухили се Тирс. — Знаех си, че ще проявите разбиране. Довиждане.
Изображението трепна и изчезна. Мофът се облегна и изгледа свирепо холоямката. Нещата излизаха от контрол. Изпуснал бе юздите на Тирс. Време беше да повразуми бившия гвардеец. И да му напомни кой е господарят и кой слугата.
Дизра не беше още съвсем наясно как щеше да постигне това. Но все щеше да измисли нещо.
ГЛАВА 20
Диамалският сенатор завърши доклада си и седна до Ландо на свидетелската скамейка. На Лея изведнъж й стана много студено в голямата заседателна зала на Сената. Невъзможното се бе случило. Върховният адмирал Траун се бе завърнал.
— Не виждам проблема — започна ликашанската сенаторка. Пискливият й глас крещеше оглушително по озвучителната уредба. — Ние сме много. Хората на Империята са една шепа. Да се обединим и да тръгнем срещу тях! И този път да не спираме, а да ги унищожим докрай!
— Ако мислите, че сме в състояние да го направим, значи сте глупачка — ехидно започна сенаторът на Сронк. — Без да съм в състояние да предприема нещо, наблюдавах как върховният адмирал Траун разпердушини отбраната на моя свят преди десет стандартни цикъла, и то само със седем дреднаута от флотата Катана. Едва ли би разгласил завръщането си, ако не е напълно подготвен да посрещне удара ни.
— Някакви си хиляда свята са им останали — обади се надменно непознат за Лея сенатор. — Разполагат с не повече от сто звездни разрушителя и няколко хиляди по-малки кораба. Смятате ли, че такава жалка сила може да се противопостави на победоносната ни армия?
— Не познавате Траун…
— Моля ви! — прекъсна ги президентът Гаврисом. — Всички! Искам да ви уверя, че членовете на съвета разбират безпокойствата и страховете ви. Все пак на този етап бих ви помолил да възприемем новината, без да се впускаме в прибързани изводи или необмислени действия.
— Един изпреварващ удар няма да е необмислено действие — настоя нечий сърдит глас. — Съгласен съм с ликашанската сенаторка, трябва незабавно да тръгнем срещу остатъците на Империята.
— Точно така! — изписка ликашанката. — Веднъж вече върховният адмирал Траун едва не ни победи. Не бива да му оставяме време, за да се подготви отново да ни нападне.
— Той вече е имал цялото време, от което се е нуждаел — възрази сронкът. — Както ви казах, просто нямаше да се открие, ако не е готов!
— Положението не е същото както преди десет години — напомни им Лея, опитвайки се да говори с нетрепващ глас. Не биваше да допусне нарастващото й чувство на ужас да проличи. — Тогава Траун все още разполагаше с една четвърт от старата Империя. Както вече бе посочено, в момента възможностите му са минимални.
— Да му вземем тогава всичко докрай — провикна се някой. — Да го унищожим!