Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Разбирам, сър — отговори Уедж също толкова сериозно.
— Моля за разрешение да проверим заподозрения кораб.
— Имате го, Червена ескадрила — отвърна Бел Иблис.
— Внимавайте да не подложите случайно на обстрел някой от корабите на Фрезликс.
— Тъй вярно, сър — отривисто отвърна Антилис. — Червена ескадрила, строй се около мен.
Той ускори изтребителя си и се отдалечи от „Сокол скитник“.
— Май най-прекият път до „Веселият подлизурко“ е през блокадата на Фрезликс — каза осми.
— И не можем да им оставим време да изхвърлят никаква контрабандна стока, докато заобикаляме — съгласи се девети.
— Значи караме през блокадата — заключи втори. — Всички да внимават за инцидентна стрелба.
— Внимавайте много — предупреди Антилис. — Напред!
На половината път през блокадата фрезликският командващ изведнъж осъзна ставащото.
— Генерал Бел Иблис, какво правят вашите изтребители? Нямате законово основание да нападате корабите ми!
— Корабите ви не са нападнати, представител Пларкс — увери го Бел Иблис. — Установихме, че един от корабите зад делегацията ви е контрабанден и лети под фалшива идентификация. Според законите на Новата република имаме правото и задължението да превземем всеки такъв кораб и да конфискуваме товара му.
Уедж така и не разбра какво точно бе решил, че ще се случи фрезликският командващ. Дали не помисли, че генерал Бел Иблис възнамерява да прибере безценния товар от всичките сто кораба на „Сокол скитник“, или че смята всички кораби за подозрителни и държи да кацнат на планетата за проверка? Каквото и да предположи, фрезликсецът направи погрешен извод, който се изрази в истерична реакция.
— Не! — извика Пларкс. — Да не се приближават! Чувате ли? Няма да приближат!
— Не можете да ни спрете — хладно отвърна Уедж. — Дръпнете се от пътя ни. Минаваме!
— He! — извика фрезликсецът.
После прозвучаха съскане, гърлени звуци, бързи реплики на незнаен език и връзката прекъсна. Антилис си пое дълбоко дъх и се приготви… Изведнъж линейните кораби на Фрезликс откриха огън.
— Прикрий се от огъня — нареди Антилис и зави рязко надясно, за да избегне лазерните изстрели, които едва не отнесоха един от горните му леви двигатели. Разнесоха се ново ръмжене, съскане и гърлени звуци и към ескадрилата полетя още един лазерен залп. — Червени, прегрупиране и завръщане при флотата! — заповяда Уедж и гмуркайки се под последния вражески изстрел, полетя към „Сокол скитник“.
Но дреднаута вече го нямаше там. Заедно с останалите кораби от флотата той се носеше към блокадата на фрезликсците в любимия боен строй на генерала. От интеркома прозвуча хрипливият глас на фрезликския командир:
— Десантни съединения на Новата република, какво правите! Нападението ви е незаконно!
— Напротив, представител Пларкс — отвърна Бел Иблис. Гласът му режеше като бръснач. — Съвършено законно е. Току-що открихте огън по изтребители на Новата република. Предайте се незабавно или ще бъдете унищожени.
— Протестирам! — останал без дъх каза фрезликсецът. — Корабите ви ни принудиха да се защитаваме.
— Последна възможност, пред ставите лю — отряза Бел Иблис. — Предайте се или ще понесете последствията.
По интеркома отново се разнесоха гърлените звуци. Червената ескадрила стигна до „Сокол скитник“ и го заобиколи, за да заеме позициите си в бойния строй, когато Уедж видя, че фрезликските кораби пресрещат с насочени оръдия връхлитащите сили на Новата република. Той се запита дачи Бел Иблис щеше да прояви благоразумие да спре на позиция извън обхвата на оръдията, след като така или иначе вече бе разрушил блокадата, или щеше да настоява фрезликсците да си платят за агресията.
Но решението взе Пларкс. Двете канонерки „Крук“ откриха едновременно огън, а същевременно преследвачи се хвърлиха да пресрещнат изтребителите на Новата република.
— Десантни съединения на Новата република — с равен глас заповяда Бел Иблис. — Открийте огън по собствена преценка!
— Правителството на Фрезликс подаде остър протест заради действията ви преди няколко часа — прокънтя пресипналият глас на адмирал Акбар из целия „Сокол скитник“. — Заявяват, че сте извършили необосновано нападение над мирна делегация.
Застанал на почтително разстояние от стола на генерал Бел Иблис, Уедж улови погледа на Коран Хорн и завъртя очи погнусено. Приятелят му отвърна със същата гримаса.