Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Дръжте се! — извика Калризиан и рязко обърна кораба.
Ако можеше да разчита на опита на Люк като ориентир, би трябвало да разполага с няколко секунди, за да стигне до края на конуса на прехващащия кръстосвач, преди имперските офицери да се усетят и да открият стрелба. Но още докато „Дамата на късмета“ се обръщаше, нещо светна зад облака частици пред него. Бившият генерал на Новата република имаше достатъчно време да види как бляскавите частици се превърнаха в матови, неотразяващи, черни…
С ново потръпване яхтата отново падна в прегръдката на прехващащия лъч.
— И сега какво? — попита Миатамиа.
— Остава ни само едно — отвърна му Ландо. Стомахът му се бе свил на топка, когато изключи досветлинните двигатели на кораба си. — Да се предадем.
Водеха ги шестима щурмоваци. Движеха се в съвършен синхрон в три редици по двама. Зад тях, без дори да се опитват да поддържат крачката, тихо вървяха сенатор Миатамиа и адютантът му. Ландо крачеше след двамата диамалци, доволен от по-задната си позиция, макар че тя не му носеше някаква действителна полза. Отзад идваха други шестима щурмоваци.
Освен краткото „Следвайте ни“ на командира на щурмовия отряд задържаните не чуха нищо друго. Но Ландо неведнъж се бе качвал на борда на звезден разрушител и нямаше нужда от обяснения или от карта, за да разбере, че ги водят в отделението на висшите офицери, вероятно в разузнавателния център, а може би и при самия капитан.
Не успя да установи кой е звездният разрушител, преди да изтеглят „Дамата на късмета“ в хангара, но все още не губеше надежда всичко да се окажеше лоша шега на някой от пленените от Новата република звездни разрушители. Но тази надежда отслабваше с всеки имперски офицер и матрос, който почтително се дръпваше настрани, за да направи път на щурмоваците. След цяла вечност най-сетне се озоваха пред една врата, на която пишеше само „Втора командна зала“.
— Очакват ви — каза командирът на отряда зад гърба на Ландо, след като щурмоваците отпред се строиха в полукръг пред вратата. — Влезте.
— Благодаря — със съвършено спокоен глас отвърна Миатамиа.
Вратата се плъзна настрани и двамата диамалци влязоха без колебание. Ландо ги последва крайно неохотно… и едва не се блъсна в гърба на сенатора, тъй като двамата чуждоземци изненадващо бяха спрели на място. Калризиан запази криво-ляво равновесие и надникна между тях, за да види какво ги бе стреснало.
Пред бившия картоиграч се откри стая, чиято единствена украса се състоеше от стена с тактически монитори и двоен кръг екрани около командното кресло в средата. До креслото стоеше изправен мъж със сурово лице и майорски пагони на униформата. От креслото бавно се надигна… Ландо почувства, че сърцето му спира. Не, не можеше да бъде…
— Добър ден, господа — поздрави ги върховният адмирал Траун. — Приемете извиненията ми за доста неофициалния начин, по който бяхте доведени тук. Моля, заповядайте.
Последва сякаш безкрайна пауза, в която, смразен от ужас, Калризиан разглеждаше лицето на мъжа. Не беше възможно! Върховният адмирал Траун бе загинал. Него го нямаше сред живите.
Имаше го. Съвсем жив.
— Моля, заповядайте! — повтори върховният адмирал, този път с властна нотка в гласа.
Миатамиа се размърда и пристъпи напред, адютантът също се раздвижи, накрая и Ландо ги последва сковано. С него влязоха и половината от щурмоваците.
— Достатъчно — дрезгаво нареди майорът, когато диамалският сенатор се приближи на три метра от външния кръг екрани. — Претърсихте ли ги?
— Никой от тях не носи оръжие — доложи командирът на щурмоваците.
Бившият генерал на Новата република забеляза, че трима от тях застанаха от дясната им страна. С един поглед през рамо установи, че командирът и другите двама се бяха подредили до стената зад тях. Просто, но ефикасно разположение, което осигуряваше плътна охрана и едновременно предпазваше войниците си да не попаднат под собствения кръстосан огън.
— Да, държаха ви под око, капитан Калризиан — потвърди Траун. — След неприятностите при Билбринджи склоних да бъдат взети извънредни мерки. Не че очаквам неприятности от някого от вас, разбира се.
— Разбира се… — повтори Ландо и отново се обърна към върховния адмирал.
Естествено, това беше номер. Другояче не можеше да бъде. Траун бе загинал, самото имперско командване бе обявило смъртта му. И все пак…
— Изглеждате прекрасно, адмирале — каза Миатамиа. — Трябва да призная, че съм изненадан да ви видя.
— Появата ми изненада още мнозина, сенатор Миатамиа — поусмихна се Траун. — И ще изненадва още през идните дни. Все пак не ви поканих на борда, за да похвалите добрия ми вид. Истинската причина…