Призрак от миналото

— Май не е учебна тревога — проговори шести номер на вътрешната честота на ескадрилата.

— Ако е учебна, генералът ми дължи един десерт — намеси се дванайсети. — Някой да е в час за ситуацията в този сектор?

— Аз, донякъде — спокойно се обади девети. — Моят тъст върти търговия из тия краища. Залагам десет към едно, че е заради фрезликсците. Откак прогонихме Империята от тук, са се счепкали с ония от Сифкрик.

— Може би са решили да докарат нещата докрай — предположи втори.

— С генерал Бел Иблис и оперативните групи на Новата република наоколо? — недоверчиво попита шести. — Да не им се е размекнал мозъкът?

— До всички части, говори генерал Бел Иблис — прозвуча гласът на генерала по служебната честота и прекъсна разговора на пилотите. — Току-що получихме информация, че многобройни части на Фрезликс се насочват към Сифкрик. Системата е само на няколко минути от нас и получихме заповед да наблюдаваме развоя на събитията.

„Страхотно!“ — помисли си Уедж и погледна навън към оперативните части на Новата република: един дреднаут от флотата Катана, две ескортиращи фрегати и три ескадрили изтребители. И те би трябвало да спрат сила, атакуваща планета! Бел Иблис сякаш прочете мислите му.

— Задачата ни не е да влизаме в сражение — продължи той. — Не бива да се престъпват законовите граници. Толкова, докато пристигнем там и на място оценим ситуацията. Командир Перис!

— Всички кораби да докладват готовността си за скок в хиперпространството — нареди Перис. — Очаквай заповед!

— Какво има предвид под „законови граници“? — попита шести, докато корабите рапортуваха на командващия.

— Навярно онзи, който се е обадил на Бел Иблис, не е упълномощен да иска помощ от Новата република — отвърна Уедж. — Може да е някой по-дребен бюрократ или диспечер. Ако нямаме официална молба…

— Червена ескадрила, скок! — заповяда Перис.

— Прието! — стегнато доложи Антилис.

Командирът на ескадрилата дръпна ръчката на хипердвигателя, стисна очи, когато звездите се превърнаха в ивици, и се озова в хиперпространството.

Полетът до системата Сифкрик бе дванайсет минути. Сам в празнотата на хиперпространството, Уедж оползотвори последните минути, за да провери системите и въоръжението на изтребителя си. Как ли щеше легендарният Гарм Бел Иблис да се справи с положението? Хронометърът наближаваше нулата. Командирът на Червената ескадрила избута ръчката напред. Ивиците се накъсаха в звезди… Той премига. Какво беше това?

Някой изсумтя по вътрешната честота.

— Трябва да е някаква шега! — с невярващ глас се обади втори. — Това ли е нашественикът?

Уедж погледна екрана на радара си и поклати глава. Пет двайсетгодишни фрегати клас „Копиеносец“, две канонерки „Крук“, сигурно два пъти по-стари, и трийсетина малко по-нови преследвача „Джомпър“.

— Страшна заплаха! — презрително изкоментира осми.

— Можем и сами да им духнем под опашките.