Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Бентън, говорил ли си с майката на Уодел? — попитах.
— Преди няколко дни Пийт отиде до Съфък да я види. Не е особено приятелски настроена към хора като нас, нито пък има желание да ни помогне. Според нея ние сме изпратили сина й на електрическия стол.
— Не каза ли нещо важно за държането на Уодел по време на посещението й в навечерието на екзекуцията?
— От малкото, което е казала, става ясно, че той е бил мълчалив и уплашен. Но има и нещо интересно. Пийт я попитал какво е станало е личните вещи на Уодел. Твърдяла, че като отишла в затвора, й дали часовника и пръстена на Уодел, а за книгите, поезията му и другите неща й обяснили, че той ги е оставил като дарение.
— Тя не е ли била учудена от това? — попитах аз.
— Не. Май е смятала, че е съвсем в реда на нещата Уодел да направи такова нещо.
— Защо?
— Тя не може нито да чете, нито да пише. Важното е, че е била излъгана, както и нас ни излъгаха, когато Вандър се опита да открие личните му вещи и да провери за пръстови отпечатъци. И източникът на всички тези лъжи май е бил Донахю.
— Уодел е знаел нещо — казах аз. — Щом Донахю е искал да прибере всяко листче и всяко писмо, принадлежали на Уодел, значи Уодел е знаел нещо, за което определени хора не са искали да се разчуе.
Уесли мълчеше. След малко попита:
— Как се казваше одеколонът на Стивънс?
— „Ред“.
— И ти си почти сигурна, че палтото и шалът на Сюзън са миришели на този одеколон?
— В съда не бих се заклела, че е било така, но тази миризма съвсем ясно се долавяше.
— Мисля, че е крайно време с Пийт да си направим едно малко молитвено събрание с твоя административен секретар.
— Добре. Ако ми дадете време до утре следобед, ще мога да го подготвя за случая.
— Какво смяташ да правиш?
— Вероятно ще го накарам да се поизнерви — отвърнах аз.
В ранната вечер тъкмо се бях захванала да подреждам кухненската маса, когато чух как Луси вкара колата в гаража и станах да я посрещна. Бе облечена с морскосинята ми грейка и скиорското ми яке, а в ръката си държеше спортна чанта.
— Мръсна съм — каза тя и се измъкна от прегръдката ми, но не преди да усетя, че косата й мирише на барут. Погледнах надолу към ръцете й — на дясната имаше достатъчно следи от барутни частици, за да накарат всеки специалист от Лабораторията за оръжейна експертиза да изпадне в екстаз.
— Охо! — възкликнах, когато тя тръгна пред мен. — Къде е?
— Кое? — невинно попита Луси.
— Револверът.
— Тя неохотно извади моя „Смит и Уесън“ от джоба на якето си.
— Не знаех, че имаш разрешително за носене на скрито оръжие — рекох и като взех револвера от ръцете й, проверих дали не е зареден.
— Нямам нужда от разрешително, щом си крия оръжието вкъщи. Освен това беше съвсем на показ върху седалката на колата.
— Това е добре, но не е достатъчно — кротко казах аз. — Хайде.
Мълчаливо отидохме до кухненската маса и седнахме.
— Ти ми каза, че отиваш в клуба — рекох.
— Знам какво съм ти казала.
— Къде беше, Луси?
— На закритото стрелбище на Мидлотиан Търнпайк. Наистина е закрито.
— Знам какво представлява. Колко пъти си ходила там?
— Четири пъти. — Погледна ме право в очите.
— Божичко, Луси!
— Е, какво трябваше да направя? Пийт вече не ме води да се упражнявам.
— Лейтенант Марино е страшно зает в момента — заявих и това прозвуча толкова назидателно, че се смутих. — Добре знаеш какви проблеми имаме — добавих аз.
— Разбира се. Точно сега той трябва да стои настрана. А щом стои настрана от теб, значи стои настрана и от мен. Пийт е зает, защото някакъв маниак се разхожда на свобода и убива разни хора като твоята асистентка и директора на затвора. Пийт поне може да се погрижи за себе си. Ами аз? Един урок по стрелба и край, дявол да го вземе. Много благодаря. Все едно след една тренировка по тенис да ме пратите да участвам на турнира в Уимбълдън.
— Ти пресилваш нещата.
— Не. Проблемът е в това, че ти ги омаловажаваш.
— Луси…
— Как ще се почувстваш, ако ти кажа, че всеки път, когато ти идвам на гости, непрекъснато си мисля за онази нощ?
Знаех точно коя нощ имаше предвид, макар че години наред бяхме успявали да се държим така, сякаш нищо не се е случило.
— Няма да се чувствам добре, като знам, че се притесняваш за каквото и да било, щом е свързано с мен.
— Каквото и да било ли? Онова, което се случи, не може да се нарече каквото и да било!