Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Вероятно директорът е измъдрил цялата тази работа и досиетата може би просто са били разменени за удобство. Уодел всеки момент е трябвало да бъде екзекутиран. Ако аз исках да заменя пръстовите отпечатъци на един затворник с чужди, щях да избера Уодел. Или евентуалните отпечатъци на затворника ще бъдат свързани с някой, който е мъртъв, което е по-вероятно, или досието на мъртвия ще бъде изтрито от компютъра на Щатската полиция. Тъй че ако моят малък помощник не внимава и остави отпечатъците си някъде, никой няма да може да ги идентифицира.
Аз го гледах слисано.
— Какво има? — учудено попита той.
— Бентън, съзнаваш ли какво приказваш? Ние с теб тук си говорим за компютърни досиета, които са били подменени преди смъртта на Уодел. Говорим за взломна кражба и убийство, извършени преди смъртта на Уодел. С други думи агентът на директора на затвора, както ти го нарече, е бил освободен преди екзекуцията на Уодел.
— Това несъмнено е така.
— Това означава, че не са се съмнявали, че Уодел ще бъде екзекутиран — отбелязах аз.
— Боже господи! — сепна се Уесли. — Как някой е могъл да бъде сигурен? Губернаторът можеше да се намеси буквално в последната минута.
— Явно някой е знаел, че губернаторът няма да се намеси.
— И единственият човек, който би могъл със сигурност да знае това, е самият губернатор — довърши той вместо мен.
Изправих се и застанах пред кухненския прозорец. Един мъжки кардинал кълвеше слънчогледово семе от хранилката и отлетя, като за миг показа кървавочервеното си оперение.
— Защо? — попитах аз, без да се обръщам. — Защо губернаторът ще проявява специален интерес към Уодел?
— Не знам.
— Ако това е вярно, той не би искал убиецът да бъде хванат. Когато го хванат, ще проговори.
Уесли мълчеше.
— Никой от замесените няма да иска този човек да бъде заловен. И никой от замесените няма да иска да ме види ни местопрестъплението. За тях ще е по-добре да бъда уволнена или да си подам оставката… при положение че случаите са усложнени колкото може повече. Патерсън е близко приятелче на Норинг.
— Кей, има две неща, които все още не знаем. Първото е мотивът. На второ място са личните планове на убиеца. Този тип прави, каквото си иска още от убийството на Еди Хийт.
Обърнах се и го погледнах в лицето.
— Мисля, че е започнал с Робин Найсмит. Този звяр е проучил снимките от местопрестъплението и когато е нападнал Еди Хийт и е подпрял тялото му на контейнера за смет, съзнателно или подсъзнателно е възстановил видяното на някоя от снимките.
— Много е възможно — отвърна Уесли, като се взираше някъде в далечината. — Но по какъв начин един затворник би могъл да се добере до снимките на мъртвата Робин Найсмит? Те едва ли са били в джоба на затворническата дреха на Уодел.
— Сигурно и тук му е помогнал Бен Стивънс. Спомни си, че именно той взе снимките от архива. Направил е копия. Въпросът е защо са били необходими тези снимки? Защо Донахю или някой друг изобщо ги е поискал?
— Защото са трябвали на затворника. Може би е настоявал да му ги дадат. А може би са били нещо като награда за специални услуги.
— Това е отвратително — гневно казах аз.
— Точно така. — Уесли впери поглед в мен. — Това ни връща към плановете на убиеца, към неговите нужди и желания. Той вероятно е слушал много за случая „Робин Найсмит“. Сигурно е знаел доста за Уодел и се е възбуждал от мисълта за онова, което Уодел и причинил на своята жертва. Снимките са нещо като стимулант за човек с буйна фантазия, който се отдава на жестоки сексуални мечтания. Няма да е пресилено, ако кажем, че този човек е превърнал снимките от местопрестъплението — една или няколко от тях — в част от своите фантазии. А после изведнъж се е оказал на свобода и е видял момчето, което е влизало в магазина, фантазията се е превърнала в реалност. Той е участвал в нея.
— И е възпроизвел сцената на убийството на Робин Найсмит?
— Да.
— Според теб какво си фантазира той сега?
— Че го преследват.
— Ние ли го преследваме?
— Ние или хора като нас. Може да си въобрази, че е по-хитър от всички и че никой не може да го спре. Фантазира си за игричките, които би могъл да играе, за убийствата, които би могъл да извърши, и това съживява и прави по-вълнуващи образите, които си представя. И за него фантазията не е заместител на действията му, а подготовка за тях.
— Без чужда помощ Донахю не би могъл да организира освобождаването на това чудовище, подмяната на досиетата и всичко останало — рекох аз.
— Разбира се. Сигурен съм, че хора на ключови постове са му помогнали, някой от Щатското полицейско управление, може би някой от градската администрация и дори от ФБР. Доста хора могат да бъдат купени, особено ако знаеш тайните им. И те могат да бъдат купени с пари.