Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Ами начинът, по който е било разположено тялото на Еди Хийт?
— Това, изглежда, е по-различно. Позата на момчето е огледално отражение на позата на жената, но нещо липсва.
Още не беше се доизказал, когато се досетих.
— Огледално отражение! — възкликнах удивено. — Огледалото отразява нещата обратно.
Той ме погледна учудено.
— Нали си спомняш, че сравнявахме снимките на мъртвата Робин Найсмит със скицата на трупа на Еди Хийт?
— Много добре си спомням.
— Ти каза тогава, че онова, което е причинено на момчето — от следите от ухапване до начина, по който тялото с било облегнато на предмет с формата на кутия и до небрежно сгънатите дрехи, оставени наблизо, — представлява огледално отражение на причиненото на Робин. Но следите от ухапвания по тялото на Робин са от лявата й страна — отвътре на бедрото и над лявата гръд. Докато нараняванията на Еди, за които смятаме, че са заличени следи от ухапвания, са отдясно. На дясното му рамо и от вътрешната страна на дясното бедро.
— Окей. — Уесли все още изглеждаше объркан.
— Тялото на Еди е разположено така, че ни напомня най-вече за снимката, на която голият труп на Робин е подпрян на големия конзолен телевизор.
— Така е.
— Искам да кажа, че убиецът на Еди вероятно е видял същата онази снимка на мъртвата Робин. Но той съди за това кое е ляво и дясно според разположението на собственото си тяло. Неговото дясно за Робин е ляво, а неговото ляво за нея би било дясно, защото на снимката тя е обърната с лице към онзи, който я гледа.
— Страшно неприятно предположение — рече Уесли и в този миг телефонът иззвъня.
— Лельо Кей? — извика Луси от кухнята. — Обажда се мистър Вандър.
— Имаме потвърждение — съобщи Вандър.
— Уодел ли е оставил онзи отпечатък в къщата на Дженифър Дейтън? — попитах аз.
— Там с работата, че не. Отпечатъкът определено не е негов.
XII
През следващите няколко дни ангажирах Николас Грюман, като му предоставих финансовите си сметки, както и другата информация, която ми поиска, след това бях извикана в Здравното министерство, за да ме посъветват да се оттегля, а междувременно вестниците продължаваха да раздухват случая. Но аз знаех повече, отколкото преди седмица.
Именно Рони Джо Уодел бе умрял на електрическия стол в нощта на тринайсети декември. Но неговият образ сякаш бе жив и вършеше поразии в големия град. Доколкото можеше да се установи, преди смъртта на Уодел някой бе сменил личния му номер в АДС с друг. След това личният му номер е бил заличен от централната банка с досиетата или ЦБД. Това означаваше, че някакъв страшен престъпник е на свобода и той няма нужда от ръкавици, когато върши престъпленията си. Ако някой се опиташе да провери пръстовите му отпечатъци в АДС, щеше да открие, че принадлежат на мъртвец. Знаехме, че този престъпен тип оставя след себе си диря от птичи пух и парченца боя, но нямахме никаква представа за него до трети януари на новата година.
Сутринта „Ричмънд Таймс Диспач“ помести скалъпена статия за скъпоценния патешки пух и за това колко е привлекателен за крадците. В един часа и петнайсет минути по обяд офицерът Том Лусеро, който ръководеше фиктивното разследване на случаите, прие третото за деня телефонно обаждане.
— Здрасти. Казвам се Хилтън Съливан — гръмко изрече нечий глас.
— С какво бих могъл да ви услужа, сър? — попита Лусеро с плътния си глас.
— Става въпрос за случаите, които разследвате. За подплатените с патешки пух дрехи и други неща, по които крадците толкова си падат. Тази сутрин пишеше за това във вестника. Оттам разбрах, че вие сте детективът.
— Точно така.
— Ами аз направо съм шашнат, щото ченгетата са толкова тъпи. Във вестника пише, че от Деня на благодарността насам разни неща са били откраднати от магазини, коли и къщи в центъра на Ричмънд. Нали знаете — завивки, спален чувал, три скиорски якета и дъра-бъра. Репортерът е цитирал имената на няколко души.
— Какво имате предвид, мистър Съливан?
— Ами този репортер явно е взел имената на ограбените от ченгетата. С други думи — от вас.
— Тази информация не е секретна.
— Пет пари не давам за това. Просто искам да знам как така не сте споменали за тази жертва, за моя милост. Дори не си спомняте името ми, нали така?
— Съжалявам, сър, но наистина не си го спомням.
— Някакъв шибан негодник се е намъкнал в къщата ни и е ошушкал всичко, а пък ченгетата само посипаха наоколо с черен прах, и то точно когато си бях сложил белия кашмирен пуловер, и нищичко не свършиха. Аз съм един от шибаните ви случаи.