Жестоко и необичайно

— Намерихте ли отпечатъци?

— Няколко. В Градското полицейско управление ги имаха и нали знаеш какъв им е графикът. При всички тези убийства взломните кражби едва ли са на първо място. В този случай те са били проверени и просто си стояха там. Пийт ги откри веднага след онзи телефонен разговор на Лусеро. Вандър вече ги вкара в компютъра. За три секунди всичко стана ясно.

— Отново Уодел.

Уесли кимна утвърдително.

— Какво е разстоянието от апартамента на Съливан до Спринг Стрийт? — попитах аз.

— Съвсем наблизо е. Ето откъде е избягал нашият приятел.

— Проверихте ли последните освободени затворници?

— О, разбира се. Но едва ли ще го намерим в някоя купчина документи, сложени на нечие бюро. Директорът беше прекалено предпазлив. За нещастие — и той е мъртъв. Според мен той е върнал затворника на улицата, а онзи най-напред се е заел да ограби нечий апартамент.

— Защо ли Донахю би освободил някой затворник?

— Според моята теория той е искал затворникът да му свърши някаква мръсна работа. Затова си е избрал някое от тези животни и е направил от него свой агент. Но Донахю е допуснал малка грешка. Избрал е неподходящ човек, защото този тип, който е извършил убийствата, няма да позволи на никого да го контролира. Подозирам, Кей, че Донахю не е искал никой да умре и когато Дженифър Дейтън е била убита, той се е паникьосал.

— Вероятно това е човекът, който ми позвъни и се представи за Джон Дейтън.

— Може би е така. Работата е там, че Донахю е искал да бъде претърсена къщата на Дженифър Дейтън, защото някой е търсел нещо… навярно някакво съобщение от Уодел. Но взломната кражба не е достатъчно забавно занимание. Любимецът на директора на затвора е обичал да наранява хората.

Сетих се за следите, оставени върху килима във всекидневната на Дженифър Дейтън, нараняванията по шията й и пръстовия отпечатък, открит върху стол в трапезарията.

— Той сигурно я е сложил да седне в средата на всекидневната и с една ръка я е стискал за гърлото, докато й е задавал въпроси.

— Навярно е направил това, за да я накара да му каже къде са нещата, които е търсел. Но се е държал като садист. И това, че я е принудил да отвори предварително коледните подаръци, може би също би трябвало да се нарече садизъм — каза Уесли.

— Такъв човек би ли си направил труда да представи смъртта й като самоубийство, като пренесе трупа й в колата? — попитах аз.

— Може би. Този човек е бил в системата. Не иска да го хванат и сигурно за него е истинско предизвикателство да види кого би могъл да заблуди. Премахнал е следите от ухапванията по тялото на Еди Хийт. Ако е обрал апартамента на Дженифър Дейтън, не е оставил следи. Единствените следи в случая са два куршума двайсет и втори калибър и едно птиче перце. Да не говорим за това, че е променил пръстовите си отпечатъци.

— Мислиш ли, че това е имал предвид?