Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Той и Сюзън са имали любовна връзка — казах аз и колкото и да е странно, не бях възмутена от постъпката на Сюзън. Само бях разочарована от вкуса й.
— Стивънс призна, че са имали връзка и отрече всичко останало.
— Значи той няма представа откъде Сюзън е взела онези трийсет и пет хиляди долара, така ли? — попитах аз.
— Твърди, че не знае нищо за тях. Но още не сме свършили с него. Един от хората на Марино казва, че е видял черен джип с един от онези, модерните регистрационни номера, близо до мястото, където е била застреляна Сюзън, и то по времето, когато смятаме, че се е случило. Бен Стивънс кара черен джип с точно такава табелка „14 Ме“.
— Стивънс не я е убил, Бентън — казах аз.
— Така е. Според мен Стивънс се е паникьосал, когато са поискали от него сведения за случая „Дженифър Дейтън“.
— Всичко е било ясно — съгласих се аз. — Стивънс е знаел, че Дженифър Дейтън е била убита.
— И какъвто си е страхливец, при следващото плащане е решил да прати Сюзън. Сигурно е трябвало да се срещне с нея веднага след това, за да получи своя дял.
— По това време тя вече е била мъртва.
Уесли кимна.
— Според мен човекът, който е трябвало да се срещне е нея, я е застрелял и е запазил парите за себе си. По-късно, може би само няколко минути по-късно, Стивънс се е появил на уреченото място, на онази уличка, близо до Стробъри Стрийт.
— Това обяснява и положението на тялото й в колата — рекох аз: — Отначало тя е била наведена напред и убиецът е стрелял в тила й. Но когато са я открили, главата й е била облегната назад.
— Стивънс я е преместил.
— Отначало, когато се е приближил до колата й, той не е могъл веднага да разбере какво не е наред. Ако тя е била отпусната върху кормилото, не е било възможно да види лицето й. Затова я е преместил.
— И после е хукнал като попарен.
— Ако си е сложил малко одеколон, преди да тръгне за срещата, тогава по ръцете му е имало следи от одеколона. Преместил я е и вероятно е докоснал палтото й някъде около рамото. Ето защо ти е замирисало на неговия одеколон.
— В края на краищата ние ще успеем да го пречупим.
— Имаме по-важна работа.
Разказах му за срещата си с Хелън Граймс и за онова, което тя ми беше казала за последното посещение на мисис Уодел при сина й.
— Според моята хипотеза Рони Уодел е искал да заровят с него портретчето на Христос и това навярно е било последното му желание. Сложил го е в плик и е написал отгоре: „Спешно, строго секретно…“ и тъй нататък.
— Без разрешението на Донахю не е било възможно да го направи — каза Уесли. — Според правилника за последното желание на затворника трябва да бъде съобщено на директора на затвора.
— Точно така. И независимо какво са казали на Донахю, той е бил прекалено страхлив, за да позволи трупът на Уодел да бъде отнесен с онзи плик в джоба. Затова разрешава да бъде изпълнено последното желание на Уодел и изнамира начин да види какво има в плика, без да оставя следи. След смъртта на Уодел решава да размени пликовете и нарежда на някой от своите главорези да се погрижи за това. Ето за какво са били необходими онези сметки и квитанции.
— Надявах се, че ще се досетиш за това — рече Уесли.
— Според мен човекът е допуснал малка грешка. Да предположим, че на бюрото си е имал бял плик с квитанции и сметки от едно последно пътуване до Питърсбърг. Да предположим, че е взел подобен плик и е пъхнал някакви незначителни листчета вътре, а отгоре е написал същото, което е било написано на плика, оставен от Уодел.
— Обаче затворническият надзирател е объркал пликовете.
— Да. Написал е онзи текст върху плика с квитанциите.
— И по-късно, като си е потърсил квитанциите, е разбрал какво е направил.
— Точно така — казах аз. — И ето защо Сюзън им е била необходима. Ако бях на мястото на този надзирател, щях да бъда страшно притеснена. За мен решаващият въпрос щеше да бъде дали някой от съдебните лекари няма да отвори плика в моргата, или той ще си остане запечатан. Ако аз бях на мястото на този надзирател и в същото време бях връзката на Бен Стивънс, тоест човекът, който е предал парите за онази услуга — да не бъдат снети пръстовите отпечатъци на Уодел в моргата, то тогава щях да знам точно към кого да се обърна.
— Щеше да се свържеш със Стивънс и да му кажеш да провери дали пликът е бил отварян. И ако е бил отварян, дали това е събудило нечии подозрения и не е ли накарало някой да започне да задава въпроси. Това означава да се паникьосаш и да си създадеш много повече проблеми, отколкото ако си запазил хладнокръвие. Но се е предполагало, че Стивънс много лесно би могъл да отговори на този въпрос.