Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Като Сюзън.
— Не мисля, че Сюзън е заемала ключова позиция в тази работа. По-скоро това може да се каже за Бен Стивънс. Той непрекъснато е по баровете. Пиене, гости. Знаеш ли, че понякога той взема по малко кокаин за възстановяване?
— Вече нищо не може да ме учуди.
— Някои от моите хора задават прекалено много въпроси. Твоят административен секретар води живот, който не може да си позволи. А започнеш ли да вземаш наркотици, накрая непременно попадаш в лоша компания. Прегрешенията на Стивънс са го направили лесна плячка за такъв гад като Донахю. Той вероятно е накарал някой от своите хора уж случайно да налети на Стивънс в някой бар и да го заприказва. После са предложили на Стивънс да им свърши малко работа.
— Каква по-точно?
— Предполагам, че е трябвало да направи всичко възможно пръстовите отпечатъци на Уодел да не бъдат снети в моргата, както и да се постарае онази снимка на кървавия пръстов отпечатък да изчезне от архива. Но това навярно е било само началото.
— И той е включил Сюзън.
— Която не е искала да участва, но е имала големи финансови проблеми.
— А според теб кой е уреждал сметките?
— Може би същият човек, който се е запознал със Стивънс и го е въвлякъл в тази работа. Един от хората на Донахю, може би някой от неговите надзиратели.
Спомних си за надзирателя на име Робъртс, който ни бе развел с Марино из затвора. Спомних си колко студено ни гледаше.
— Ако връзката се е осъществявала от някой надзирател, тогава с кого се е срещал той? Със Сюзън или със Стивънс? — попитах аз.
— Предполагам, че със Стивънс. Стивънс едва ли би имал доверие на Сюзън, когато е ставало въпрос за толкова много пари. Искал е да взема своя дял направо от господарите си, защото нечестните хора смятат, че всички останали са като тях.
— Значи той се е срещал с връзката и е получавал парите — рекох аз. — А после сигурно Бен е предавал на Сюзън нейния дял, а?
— Вероятно такъв е бил сценарият и на Коледа, когато тя е напуснала дома на родителите си уж, за да отиде на гости у своя приятелка. Имала е среща със Стивънс, но убиецът е пристигнал пръв.
Сетих се за онзи мирис на одеколон, който тогава лъхаше от яката и шала й, и си представих изражението на Стивънс, когато се сблъскахме в неговия кабинет и той ме завари да се ровя в бюрото му.
— Не — казах аз, — според мен не е станало така.
Уесли само ме погледна мълчаливо.
— Стивънс си има някои качества — рекох аз. — Не се интересува от никой друг освен от себе си. Той е страхливец. Когато стане опасно, заляга и не смее да мръдне. Първият му импулс е да остави някой друг да пострада.
— Както прави в твоя случай, като се старае да те очерни и ти краде документацията.
— Идеален пример — съгласих се аз.
— Сюзън е внесла в банката онези трийсет и пет хиляди долара в началото на декември, две седмици преди смъртта на Дженифър Дейтън.
— Точно така.
— Добре, Кей, нека се върнем малко назад. Няколко дни след екзекуцията на Уодел Сюзън или Стивънс, или и двамата, са се опитали да извлекат някаква информация от твоя компютър. Предположихме, че са търсили нещо, отбелязано в аутопсионния протокол, което Сюзън не е могла да види по време на самата аутопсия.
— Търсили са плика, който той е искал да бъде заровен заедно е него.
— Аз все още съм озадачен от тази работа. Номерата на касовите бележки и ресторантските сметки не потвърдиха онова, което предполагахме — че ресторантите и магазините се намират между Ричмънд и Мекленбърг и че става въпрос за пътуването на Уодел от Мекленбърг до Ричмънд петнайсет дни преди екзекуцията му. Макар че датите на бележките отговарят на въпросния период, местата, където са издадени, са друго нещо.
— Знаеш ли, Бентън, обяснението на всичко това може да е прекалено просто — рекох аз.
— Цял съм слух.
— Когато изпълняваш някакви задачи на Бюрото и се налага да пътуваш, ти сигурно правиш същото, което правя и аз, когато пътувам в качеството си на държавен служител. Документираш всеки разход и запазваш всяка квитанция. Ако ти се налага да пътуваш често, изчакваш и събираш сметките от няколко пътувания, за да си спестиш писането. А междувременно пазиш някъде квитанциите.
— Всичко това обяснява наличието на въпросните сметки и квитанции — рече Уесли. — Някой от персонала на затвора е трябвало да отиде например до Питърсбърг. Но как тези квитанции са се озовали в джоба на Уодел?
Спомних си за плика, който бе намерен в джоба на Уодел, и за настоятелната му молба да бъде заровен заедно с него. Сетих се и за една подробност, която беше толкова трогателна, колкото и по човешки проста. В навечерието на екзекуцията на майката на Уодел е било разрешено двучасово посещение в затвора.