Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Разбира се, права си.
— Понякога се събуждам нощем, защото насън чувам револверен изстрел. После се вслушвам в ужасяващата тишина и си спомням как лежах там и се взирах в тъмното. Бях толкова изплашена, че не смеех да се помръдна и се подмокрих. Виеха сирени, бляскаха червени светлини, а съседите излизаха пред къщите си или надничаха през прозорците. Ти не ми позволи да видя как го изнасят, не ми позволи и да отида горе. Може би трябваше да видя всичко, защото да си го представям е много по-ужасно.
— Този човек е мъртъв, Луси. Вече не може да нарани никого.
— Има и други като него, може и да са по-лоши.
— Не мога да отрека това.
— Какво правиш тогава?
— Прекарвам всеки съзнателен миг от живота си, като събирам отломките от чуждия живот, унищожен от такива злодеи. Какво повече искаш да сторя?
— Ако позволиш нещо да ти се случи, обещавам ти, че ще те намразя — заяви моята племенница.
— Ако ми се случи нещо, сигурно за мен няма да има значение кой ме мрази. Но не бих искала да мразиш когото и да било, защото знам какво ще ти причини това.
— Да, ще те намразя. Заклевам се.
— Луси, искам да ми обещаеш, че повече няма да ме лъжеш.
Тя мълчеше.
— Не бих искала изобщо да става нужда да криеш каквото и да било от мен — рекох аз.
— Ако ти бях казала, че искам да отида на стрелбището, щеше ли да ме пуснеш?
— Само с лейтенант Марино или с мен.
— Лельо Кей, ами какво ще стане, ако Пийт не успее да го залови?
— Лейтенант Марино не е сам — казах, без да й отговоря на въпроса, защото не знаех как.
— Жал ми е за Пийт.
— Защо?
— Трябва да хване този човек, който и да е той, и дори не може да говори с теб.
— Предполагам, че ще се справи, Луси. Той е професионалист.
— Мишел разправя друго.
Вдигнах поглед към нея.
— Тази сутрин говорих с нея. Казва, че онази вечер Пийт отишъл до тях, за да говори с баща й. Казва, че Пийт изглеждал ужасно. Лицето му било мораво и бил много потиснат. Мистър Уесли се опитал да го убеди да отиде на лекар или да си вземе отпуск, но Пийт не искал и да чуе.
Стана ми много болно. Искаше ми се веднага да позвъня на Марино, но знаех, че няма да е разумно. Смених темата.
— За какво друго си говорихте с Мишел? Нещо ново за компютрите на Щатското полицейско управление?
— Новините не са добри. Опитахме всичко възможно, за да открием с чий личен номер е бил заменен личният номер на Уодел. Но всички сведения са били изтрити. И който го е направил, е побързал да дублира системата след промяната, тъй че не можем да открием предишния вариант и да направим сравнение. Обикновено се прави поне едно дублиране след три до шест месеца. Но в случая не е така.
— Това май е работа на вътрешен човек.
Помислих си колко е естествено да сме заедно е Луси у дома. Тя вече не ми беше гостенка, нито се държеше като избухливо хлапе.
— Трябва да се обадим на майка ти и на бабчето — казах аз.
— Тази вечер ли?
— Не е наложително. Но трябва да поговорим за връщането ти в Маями.
— Лекциите няма да започнат по-рано от седми, а и нищо няма да стане, ако закъснея с няколко дни.
— Образованието е много важно нещо.
— И много лесно.
— Тогава би трябвало да направиш нещо, за да стане по-трудно.
— Ако отсъствам от лекции, непременно ще стане по-трудно — заяви тя.
На следващата сутрин в осем и половина позвъних на Роуз; знаех, че по това време администрацията заседава от другата страна на коридора, което означаваше, че Бен Стивънс е зает и няма да разбере, че се обаждам аз.
— Как вървят нещата? — попитах секретарката си.
— Ужасно. Доктор Уайът не можа да пристигне от Роаноук, защото в планината има сняг и пътищата са затворени. Затова вчера Фийлдинг сам трябваше да се справи с четири случая. Плюс това трябваше да ходи в съда и го викаха за оглед на местопрестъплението. Говорили ли сте е него?
— Горкият човек няма време да се добере до телефона. Май е време да потърсим някой от предишните ни колеги и да видим дали не може да ни помогне да издържим още малко. Янсен върти частна практика в Шарлътсвил. Би ли му се обадила? Навярно ще се разберем с него.
— Разбира се. Това е добра идея.
— Кажи ми нещо за Стивънс — настоях аз.
— Той не стои много тук. Появява се и изчезва и е така разсеян, че никой не може да разбере от него къде отива. Подозирам, че си търси друга работа.
— Напомни му, че няма да му дам препоръки.
— Предпочитам да му дадете, та по-лесно да се отървем от него.
— Трябва да се обадиш на Дона в лабораторията и да я помолиш да ми направи една услуга. Би трябвало да има молба за копие от лабораторния анализ на зародишната тъкан, взета от Сюзън.