Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
На няколко пъти по време на яростната атака Сюан се опита да заговори, но жената й връхлиташе като приливна вълна. С такова нещо тя не беше свикнала. Докато госпожа Тарне приключи, тя вече трепереше от гняв и едва се сдържаше да не избухне. „Аз съм уж само поредната агентка — напомни си тя. — Не съм повече Амирлин, а само една агентка.“ Освен това подозираше, че жената набързо щеше да я насмете. Това беше още нещо ново за нея — да й се налага да се тревожи от някого само защото е по-голям и по-силен.
— Дадено ми е послание, което да занеса на едно събиране на тези, на които служим. — Надяваше се госпожа Тарне да вземе напрегнатия й глас за признак на боязън; жената можеше да се окаже по-полезна, ако си въобразеше, че Сюан е подобаващо наплашена. — Не бяха там, където ми наредиха да ги намеря. Мога само да се надявам, че вие знаете нещо, което да ми помогне да ги намеря.
Госпожа Тарне скръсти ръце пред масивните си гърди и я огледа критично.
— Знаеш как да си сдържаш нрава, когато ти изнася, а? Добре. Какво е станало в Кулата? И не се опитвай да отричаш, че не идеш оттам, надута въртиопашко. На твоето съобщение с големи букви пише, че си куриерка, а тия надути маниери не си ги научила в някое село.
Сюан си пое дълбоко дъх, после каза:
— Сюан Санче е била усмирена. — Гласът й не трепна и тя изпита гордост от това. — Елайда а-Ройхан е новата Амирлин. — Тук обаче не успя да прикрие жлъчта си.
Лицето на госпожа Тарне не показа никаква реакция.
— Какво пък, това обяснява някои от заповедите, които получавам. Някои, може би. Усмирили са я, така ли? А аз си мислех, че ще си остане Амирлин завинаги. Видях я веднъж преди няколко години, в Кемлин. Отдалече. Изглеждаше така, сякаш може да сдъвче конски такъми за закуска. — Невероятните й пурпурни къдрици се люшнаха, щом поклати глава. — Е, стореното — сторено. Аджите са се разцепили, така ли? Това обяснява всичко. Значи онази дърта ястребка е усмирена. Кулата е рухнала, а Сините бягат.
Сюан стисна зъби. Помъчи се да си каже, че жената е вярна на Синята Аджа, а не лично на нея, но и това не помогна. „Дърта ястребка? Че тя може майка да ми бъде. А и да беше, щях да я удуша.“ С усилие успя да придаде кротост на гласа си.
— Съобщението ми е важно. Трябва да тръгна на път колкото се може по-скоро. Можете ли да ми помогнете?
— Важно, казваш? Е, щом казваш. Работата е там, че мога да ти дам нещо, но дали ще го отгадаеш, ти си знаеш. Искаш ли? — Жената май не беше склонна да я улесни.
— Да, моля.
— Сали Даера. Не знам коя е тя и каква е била, но са ми казали да предам името й на всяка Синя, която случайно дойде тук и има вид на изгубена, тъй да се каже. Ти може и да не си една от сестрите, но достатъчно си вирнала нос, за да минеш за такава, така че ето ти го. Сали Даера. А какво ще правиш с него — ти си знаеш.
Сюан потисна тръпката на възбуда и си придаде обезсърчен вид.
— Никога не съм чувала за нея. Просто, изглежда, ще трябва да продължа да търся.
— Ако ги намериш, да кажеш на Елдене Седай, че все още съм вярна, каквото и да се е случило. Толкова години съм работила за Сините, че не знам какво друго бих могла да правя.
— Ще й предам — каза Сюан. Не знаеше, че Елдене я е заместила в контрола над очите и ушите на Сините. Амирлин, независимо от коя Аджа произлизаше, преставаше да бъде част от нея. — Предполагам, че ще ви трябва някакво обяснение за това, че не сте ме наели. Аз всъщност изобщо не мога да пея — това би трябвало да свърши работа.
— Че то оная пасмина изобщо не се интересува от това. — Жената кривна вежда и се ухили по начин, който Сюан никак не хареса. — Ще измисля нещо, фръцло. И ще ти дам един малък съвет. Ако сама не слезеш едно-две стъпала по-надолу, някоя Айез Седай ще те бутне да паднеш по цялата стълба. Чудя се как не са го направили вече. Хайде, тръгвай. Пръждосвай се.
„Омразница — изръмжа Сюан наум. — Ако имаше начин, така щях да я накажа, че очите й да изхвръкнат.“ Но жената смяташе, че заслужава повечко уважение, нали?
— Благодаря ви за помощта — отвърна тя хладно и приклекна в реверанс, който можеше да удовлетвори и кралица. — Бяхте много мила.
Беше направила три крачки в гостилницата, когато госпожа Тарне се появи зад нея и извика през смях, от който врявата секна.
— Срамежлива мома била тая! Краката й са толкоз бели и гладки, че ако ги видите, ще изпопадате, и се разрева като бебе, като й казах, че ще трябва да ви ги покаже! Ей така, чучна се на пода и се разрева! Бедрата й са толкова закръглени, че на всеки ще се харесат, а пък…