Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Причината хората да виждат качеството по различен начин е, каза той, че те подхождат към него с различен запас аналози. Даде лингвистични примери, показващи, че за нас индуистките букви „да“, „да“ и „дха“ звучат еднакво, защото не разполагаме с техни аналози, които да ни направят чувствителни към различията между тях. По същия начин повечето хинди говорещи не могат да различат „да“ от „дъ“, защото не са чувствителни към това различие. Не е нещо необикновено, каза той, индийски селяни да видят призрак. Но те се ужасяват от демонстрация на закона за гравитацията.
Това, каза той, обяснява защо един цял курс по композиция за начинаещи стига до близки оценки на съчиненията. Те всички имат приблизително еднаква подготовка и еднакви знания. Но ако бе доведена група чуждестранни студенти или, да речем, ако бяха прочетени средновековни стихотворения, неизвестни за класа, то вероятно тогава способността на студентите да степенуват приблизително еднакво оценките за качество не би била същата.
В известен смисъл, каза той, личността на студента се определя от диапазона, в който може да открие качеството. Хората се различават в оценките си за качеството не защото качеството е различно, а защото те се различават по своя опит. Той предположи, че ако двама души биха имали еднакви априорни аналози, те във всички случаи щяха да оценяват качеството по един и същи начин. Нямаше как да се провери това, така че трябваше да си остане просто предположение.
В отговор на колегите си в училище написа:
„Всяко философско обяснение на качеството ще бъде едновременно вярно и невярно именно защото е философско обяснение. Процесът на философското обяснение е аналитичен процес, процес на разлагане на нещо на субекти и предикати. Онова, което имам предвид (и което всички имат предвид), като казвам качество, не може да бъде разложено на субекти и предикати. Това не е така, понеже качеството е много загадъчно, а защото качеството е много просто, близко и непосредствено.
Най-простият аналог на чистото качество, който хората в нашето обкръжение могат да разберат, е, че «качеството е реакция на един организъм спрямо неговата околна среда» (използува този пример, защото главните му опоненти като че разглеждаха нещата от позициите на рефлекторната теория на поведението). Една амеба, поставена върху влажна плочка с капка серниста киселина близо до нея, ще се отдръпне от киселината (поне аз така мисля). Ако можеше да говори, амебата, без да знае каквото и да било за сернистата киселина, би могла да каже: «тази околна среда има ниско качество». Ако имаше нервна система, тя би действувала по много по-сложен начин, за да надделее над лошото качество на околната среда. Щеше да търси аналог, ще рече — образи и символи от по-раншния си опит, за да определи неприятното естество на новата си среда и по този начин да я «разбере».
При нашето високоорганизирано органично състояние ние, висшите организми, реагираме на окръжаващата ни среда с въвеждане на много чудесни аналози. Ние създаваме земя и небеса, дървета, камъни и океани, богове, музика, изкуства, език, философия, техника, цивилизация и наука. Тези аналози наричаме действителност. В името на истината хипнотизираме децата си да повярват, че това е действителността. Всеки, който не приеме, че това е действителност, го хвърляме в лудница. Но онова, което ни принуждава да въведем аналозите, е качеството. Качеството е постоянният дразнител, който окръжаващата ни среда хвърля срещу ни, за да създаваме света, в който живеем. Целия. До последната му частица.
И сега, да вземем онова, което ни е накарало да създадем света, и да го включим в света, който сме създали, е очевидно невъзможно. Ето защо качеството не може да бъде дефинирано. Ако го дефинираме, дефинираме нещо, по-малко от самото качество.“
Спомням си този фрагмент по-ясно от всички други може би защото е най-важният от всички. Когато го пишеше, изпита моментен страх и за малко щеше да зачеркне думите: „Целия. До последната му частица.“ Звучаха налудничаво. Мисля, че го забеляза. Но не можеше да види никаква логическа причина да зачеркне тия думи, а за малодушие вече бе късно. Не обърна внимание на тревожния сигнал и ги остави да си стоят.
Остави молива и тогава… усети, че нещо си отива. Като че нещо вътре в него бе напрегнато прекалено много и се бе скъсало. А след това бе твърде късно.