Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Давай напред — извика той пресипнало и ми махна с ръка да продължавам.
Когато стигнах до едно място, откъдето очаквах, че Лиса ще може да ме чуе, се провикнах с все сила. Извиках името й с надеждата, че е наблизо. Но вместо нея ми отговори някакъв много силен вой или по-скоро бесен кучешки лай.
Пси-хрътки. Разбира се. Виктор ми бе споменал, че ходел на лов с тях, следователно умееше да ги контролира. Внезапно се досетих защо никой в Академията не си спомняше да са били изпращани пси-хрътки след Лиса и мен в Чикаго. Защото не е било по нареждане на Академията. Това гадно копеле Виктор ги беше отвързал, насъскал и пуснал по следите ни.
Минута по-късно излязох на една поляна, където заварих Лиса приведена, подпряла се на едно дърво. Съдейки по вида й, а и от чувствата й по нашата връзка, трябваше отдавна да е припаднала. Крепяха я само последните крехки остатъци от волята й за живот. С широко разтворени очи, бледа, тя гледаше ужасено четирите пси-хрътки, които я бяха наобиколили. Ярката слънчева светлина беше още едно допълнително препятствие за нея и Кристиан.
— Хей! — провикнах се към пси-хрътките в опит да ги отклоня към себе си. Виктор ги бе насъскал да я заловят, но аз се надявах те да реагират на новата заплаха, още повече че идваше от един дампир. Пси-хрътките никога не са харесвали дампирите, както впрочем и всички други животни.
Те естествено се извърнаха към мен с оголени зъби и стичаща се от муцуните лига. Приличаха на вълци, само че имаха кафява козина и очи, светещи в оранжево като нажежени въглени. Вероятно Виктор им бе заповядал да не прегризват гърлото на Лиса, но тези инструкции не се отнасяха до мен.
Вълци. Също като в уроците от часовете по поведение на животните. Какво бе казала госпожа Майснър? Че изходът от сблъсъка с тях зависи от желанието за победа? Концентрирах се и се опитах да приложа в действие това първо правило за поведение, но не мисля, че те се впечатлиха кой знае колко от героичните ми усилия. Всеки от тези зверове беше по-тежък от мен. А освен това решително ме превъзхождаха с броя си. Не, явно нямаше с какво да ги изплаша и да ги заставя да подвият опашки.
Тогава се опитах да си представя, че се намирам на тренировка с Дмитрий. Грабнах най-близкия клон от земята. По дължина и тегло се оказа горе-долу колкото бейзболна бухалка. Тъкмо бях стиснала здраво клона в ръцете си, за да го размахам диво, когато първите две животни се нахвърлиха върху мен. Стръвно забиха нокти и зъби в мен, но аз посрещнах свирепата им атака изненадващо добре, докато се опитвах отчаяно да си припомня всичко, което бях научила през последните два месеца за схватките с по-едри и силни противници.
Не исках да ги наранявам. Прекалено много ми приличаха на кучета. Но нямах друг избор: или аз, или те, така че инстинктът ми за самосъхранение надделя. Халосах с все сила първия нападател, като го проснах на земята мъртъв или в безсъзнание, нямаше за кога да проверявам кое от двете беше. Другият обаче не се бе отказал и се присви за скок, бърз и яростен. Спътниците му изглеждаха готови да се присъединят към него, но ето че на бойната сцена изскочи нов техен противник или поне нещо подобно. Кристиан.
— Махай се оттук! — изкрещях му и се отърсих от нападналата ме пси-хрътка, успяла вече да одере с ноктите си голата кожа на крака ми, като едва не ме събори. Още бях с роклята, но в суматохата въобще не бях усетила кога се бяха счупили токчетата на обувките.
Но Кристиан като всеки предан влюбен, не се вслуша в предупреждението ми. Грабна един дълъг прът и го размаха пред една от пси-хрътките. От пръта в ръката му мигом лумнаха ослепителни пламъци. Пси-хрътката се дръпна изплашено назад, все още готова да следва заповедите на Виктор, макар че явно се плашеше много от огъня.
Спътникът й, четвъртата пси-хрътка, закръжи по-настрани от пламтящия като факел прът, като се озова неусетно зад гърба на Кристиан. Умно излезе мръсното му копеле. Прътът излетя от ръцете на Кристиан, когато звярът скочи върху гърба му. Пламъците угаснаха. И двете хрътки се нахвърлиха върху поваления Кристиан. Аз вече бях приключила с втората хрътка — отново ми стана неприятно от това, което трябваше да сторя, за да я подчиня на волята си — и се насочих към останалите две, като се питах откъде ще намеря сили да се преборя и с тях.