Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Не знаех какво да отговоря. Останах безмълвна, което изглежда му хареса.
— Това е създало и вашата телепатична връзка. Нейните чувства винаги ще избликват от нея към другите хора. Повечето обаче не могат да ги уловят, освен ако не ги насочва директно към тях чрез внушението. Но ти притежаваш извънредно развити сетива към необикновените сили, по-конкретно към нейните. — Той въздъхна почти щастлив, а аз си спомних легендата за свети Владимир, който спасил Анна от смъртта. Това навярно е изковало тяхната връзка. — Да, в тази абсурдна Академия никой няма представа колко ценно нещо притежава във ваше лице. Ако не се налагаше да те убия, непременно щях да те взема в моята дворцова гвардия, когато навършеше необходимата възраст.
— Никога нямаше да разполагаш с дворцова гвардия. Не смяташ ли, че някой щеше да се усъмни в чудодейното ти възстановяване? Дори и никой да не бе разбрал за Лиса, кралица Татяна пак нямаше да те направи крал.
— Може би имаш право, но сега това няма значение. Съществуват и други начини да се вземе властта. Понякога е необходимо да се прекрачат установените граници. Мислиш ли, че Кенет е единственият морой, който ме следва? Най-великите и могъщи революции често започват много тихо, скрити в сенките. — Изгледа ме замислено. — Запомни го от мен.
Странни звуци се чуха откъм входа на сградата и аз погледнах в посоката, от която дойдох. Никъде не се виждаха пазителите, които ме бяха пуснали вътре. Откъм ъгъла чух стенания и удари. Намръщих се и извих глава, за да мога да виждам по-добре.
Виктор се изправи.
— Най-после.
Страх пропълзя по гръбнака ми… а после видях Натали иззад ъгъла.
Изпълни ме смесица от симпатия и гняв, но се насилих да се усмихна приветливо. Тя вероятно не се беше виждала с баща си, откакто го бяха заключили тук. Злодеи или не, поне трябваше да им разрешат да се сбогуват.
— Хей — извиках, като я видях да приближава към мен. В походката й имаше нещо необичайно, което тутакси ме накара да настръхна. Вътрешният ми глас ми прошепна, че нещо не е наред. — Мислех, че не ти разрешават да идваш.
Разбира се, и аз не би трябвало да съм тук.
Тя се насочи право към мен и — наистина не преувеличавам — ме запрати, да, запрати ме като мръсен парцал върху отсрещната стена. Ударих се силно, пред очите ми избухнаха звезди.
— Какво?… — Сложих ръка на челото си и се опитах да се изправя.
Без да ми обръща внимание, Натали отключи вратата на килията на Виктор с един от ключовете от връзката, която бях видяла на колана на единия пазител. Изправих се на крака и се приближих към нея.
— Какво правиш?
Тя ме изгледа и тогава ги видях. Бледите червени кръгове около зениците й. Прекалено бледата кожа дори за морой. Кръв бе изцапала устните й. Но най-красноречив бе погледът в очите й. Толкова студен, толкова зъл поглед, че сърцето ми едва не спря да тупти. Поглед, който издаваше, че тя вече не е сред живите — поглед, който завинаги я белязваше като стригой.
Глава 24
Въпреки всички тренировки и подробното изучаване на навиците на стригоите и методите за защита от нападенията им нито веднъж досега не се бях сблъсквала със стригой. Оказа се по-страшно, отколкото бях очаквала. Но този път, когато Натали се нахвърли отново върху мен, бях подготвена. Или поне донякъде. Отстъпих рязко назад, изплъзнах й се да не може да ме достигне, докато трескаво обмислях какви шансове имам. Припомних си шегата на Дмитрий, когато бяхме в мола. Нямах сребърен кол. Както и нищо, с което да й отрежа главата. Нямаше как да я подпаля. Да побягна, изглеждаше най-добрата възможност, но тя ми бе препречила пътя.
Изпаднала в пълна безизходица, заотстъпвах назад по коридора, докато тя напредваше към мен. Движенията й ми се сториха по-грациозни, отколкото когато беше жива.
Тогава тя по-бързо от всеки друг път досега в живота си, скочи отгоре ми, сграбчи ме и блъсна главата ми в стената. Болка, непоносима болка експлодира в черепа ми. Бях сигурна, че усещам вкуса на кръвта в устата си. Замятах се като подивяла във всички посоки, опитвайки се да се съпротивлявам, но бе все едно да се боря с Дмитрий.