Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Думите му засегнаха някаква струна в Лиса — в гърдите й се надигна тревога за участта на мороите. Тя никога досега не се бе замисляла над това, за което той й говореше, за това колко по-различно би могло да бъде всичко, ако мороите и техните пазители се сражаваха рамо до рамо, за да изчистят света от стригоите и разнасяното от тях зло. Напомни й за Кристиан и за това, което той бе споделил с нея за използването на магията като оръжие. Но макар да оценяваше загрижеността на Виктор, нито една от нас двете не смяташе, че си струва да направи това, което той я караше.
— Съжалявам — прошепна тя. — Мъчно ми е за теб. Но моля те, не ме принуждавай да те лекувам.
— Длъжен съм да го направя.
Тя го погледна право в очите.
— Само че аз не желая.
Принцът кимна с глава и от ъгъла един мъж пристъпи към него. Още един морой. Но непознат за мен. Той застана зад гърба на Лиса и отвърза ръцете й.
— Това е Кенет. — Виктор протегна ръце към нейните, вече освободени ръце. — Моля те, Василиса. Поеми ръцете ми. Изпрати магията си към тялото ми така, както го направи с Роуз.
Тя поклати глава.
— Не.
Когато Виктор отново заговори, гласът му вече не звучеше толкова любезно.
— Моля те. Така или иначе ще ме излекуваш. Бих предпочел това да стане според твоите, а не според моите условия.
Тя отново поклати глава. Виктор кимна леко към Кенет. И тогава започна болката. Лиса изкрещя. Аз изкрещях.
От изненадата Дмитрий стисна по-здраво волана на джипа и отби в канавката. Изгледа ме тревожно и започна да обръща джипа.
— Не, не! Продължавай напред! — Притиснах длани към слепоочията си. — Трябва да стигнем там!
От задната седалка Албърта се пресегна и отпусна ръка на рамото ми.
— Роуз, какво става? Примигнах през сълзи.
— Те я измъчват… с въздух. Този тип… Кенет… той нагнетява въздуха в… в главата й. Налягането става опасно за нея. Чувствам сякаш моят… нейният… череп ще експлодира. — И се разплаках.
Дмитрий ме погледна с крайчеца на окото си и натисна докрай педала на газта.
Кенет продължаваше с изтезанията. Сега бе насочил струята въздух срещу лицето й, като по този начин затрудняваше дишането й и я принуждаваше да се бори отчаяно за всяка глътка въздух. След това невероятно мъчение — беше ужасно, въпреки че аз не го понасях директно — бях готова да направя всичко, което поискат от мен.
И накрая тя го направи.
Наранена, измъчена, със замъглени от сълзи очи Лиса пое ръцете на Виктор. Никога досега не бях прониквала в главата й, докато прилагаше магия и не знаех какво да очаквам. Отначало не почувствах нищо. Само усещане за дълбока концентрация. После… беше като… не зная дори как да го опиша. Цветове и светлини, и музика, и живот, и радост, и любов… толкова многобройни чудесни изживявания се изредиха, всички хубави неща, които изграждат света и правят живота ни такъв, че да си струва да се изживее.
Лиса призоваваше всички елементи. Магията потече през нас двете, брилянтна и сладка. Беше жива. Беше нейният живот. Но колкото и прекрасно да беше усещането, тя ставаше все по-слаба и по-слаба. И тъй като всички тези елементи — свързани в едно цяло благодарение на мистериозния духовен елемент — се преливаха във Виктор, той ставаше все по-силен и по-силен.
Промяната бе изумителна. Кожата му се заглади, не остана и помен от бръчките и торбичките под очите. Сивеещата му и оредяла коса се сгъсти, превръщайки се отново в черна и лъскава, каквато е била някога. Зелените му очи — все още напомнящи за цвета на нефрит — отново заискриха, будни и живи.
Той се превърна в онзи Виктор, когото Лиса помнеше от детството си.
Изтощена, тя припадна.
В джипа аз се опитах да им обясня какво се бе случило. Лицето на Дмитрий ставаше все по-мрачно. Изреди няколко ядни руски псувни, чието значение още не ми бе обяснил.
Когато стигнахме на около четиристотин метра от хижата, Албърта се обади по мобилния си телефон и целият ни конвой спря. Всички пазители — бяха повече от една дузина — слязоха от колите и се събраха, за да планират стратегията си. Някой отиде напред, за да разузнае обстановката и се върна, докладвайки за броя на похитителите и тяхното разположение около хижата. Когато цялата ни група изглеждаше готова да пристъпи към операцията, аз също понечих да сляза от колата. Но Дмитрий ме спря.