Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Това все пак не обяснява защо ме отвлече — възрази тя. — Ако ме беше помолил, щях да ти помогна.
— Те никога нямаше да ти позволят. Академията. Съветът. След като веднъж преодолеят шока от разкритието, че сред учениците има някой, който умее да използва могъщата сила на духа, те ще започнат да изтъкват всевъзможни етични доводи против. От къде на къде само един да бъде лекуван? Кой да бъде този един? Ще заявят, че не е справедливо. Все едно, че някой се опитва да се прави на Господ. Или пък ще започнат да се безпокоят заради цената, която ще трябва да платиш.
Тя потръпна, тъй като отлично знаеше за каква точно цена говореше той.
Като видя посърналото й лице, той кимна.
— Да. Няма да те лъжа. Ще бъде трудно. Ще те изтощи — психически и физически. Но аз трябва да го направя. Съжалявам. Ще ти бъдат осигурени колкото е нужно захранващи и всякакви други удобства в замяна на услугите ти.
Тя скочи от стола. Бен моментално пристъпи напред и я натисна да седне отново.
— И сега какво? Ще ме превърнеш в твоя пленница? В твоя лична медицинска сестра?
Той отново махна раздразнено с ръка.
— Съжалявам. Нямам избор.
Изригналият в нея нажежен до бяло гняв прогони страха. Сега Лиса заговори по-приглушено, но по-заканително:
— Да. Ти нямаш избор, защото говорим за мен.
— За теб ще е по-добре така. Знаеш какво е станало с другите. Как свети Владимир прекарал последните си дни, вцепенен като труп, напълно изгубил разсъдъка си. Знаеш, че отведоха Соня Карп. Депресията ти след автомобилната катастрофа не се дължи само на загубата на родителите ти. А на използването на духа. Злополуката е пробудила духа в теб. Страхът, когато си видяла Роуз мъртва, го е отприщил. И това пробуждане на духовните ти сили ти е позволило да я излекуваш. Изковало е връзката ви. Духът е могъщ елемент… но също така и много опасен. Онези морои, които специализират в магиите с елемента земя, черпят своите сили от земята. Който специализира с въздуха, черпи сили от въздуха. Но духът? Откъде мислиш идват неговите сили?
Тя го изгледа кръвнишки.
— Идват от самата теб, от твоята същност. За да излекуваш някого, трябва да му дадеш част от себе си. И с течение на времето колкото повече даваш, толкова повече рушиш себе си. Вече трябва да си го забелязала. Видях колко много неща те разстройват, колко уязвима и крехка си станала напоследък.
— Не съм крехка! — възнегодува Лиса. — И няма да полудея. Ще спра да използвам духа, преди нещата да се влошат непоправимо.
Той се усмихна.
— Ще спреш да го използваш? Със същия успех можеш да престанеш и да дишаш. Духът не се подчинява… Ти винаги ще изпитваш нужда да помагаш и да лекуваш. Това е част от теб. Успя да се въздържиш да не излекуваш животните, но нито за миг не се поколеба, когато трябваше да се помогне на Роуз. Дори внушението няма да ти помогне… тъй като то също се дължи на духа. И така ще бъде винаги. Не можеш да избягаш от духа. За теб е по-добре да си тук, в изолация, далеч от всякакви други причинители на стрес. Ако останеш в Академията, ще станеш прекалено нестабилна или те ще те сложат на лечение с някакви хапчета, които ще ти помогнат да се почувстваш по-добре, но ще ограничат силите ти.
Сега в нея се всели непоклатима увереност, съвсем различна от тази, която бях наблюдавала през последните две години.
— Аз те обичам, чичо Виктор, обаче аз съм тази, която трябва да се справи с това и да реши какво да прави. Не ти. Ти искаш от мен да се откажа от моя живот, за да живееш ти. Това не е справедливо.
— Въпросът се свежда до това чий живот струва повече. Аз също те обичам. И то много. Но мороите гинат. Нашият брой неизменно намалява, защото сме се превърнали в безпомощна плячка на стригоите. Преди ги преследвахме много по-активно. Но сега кралица Татяна и останалите ни водачи предпочитат да се крият. Те държат в изолация теб и другите равни на теб по ранг млади благородници. В доброто старо време такива като теб бяха обучавани да се бият наравно с пазителите! И щяха да те научат да използваш магията като оръжие. Но вече няма и помен от това. Сега само чакаме. Ние се превърнахме в жертви. — Погледът му се зарея и двете с Лиса усетихме колко искрено вярва в думите си. — Ако бях крал, щях да променя това. Щях да предизвикам революционна промяна, каквато нито мороите, нито стригоите някога са виждали. Аз трябваше да бъда наследникът на Татяна. Тя беше готова да ме посочи за престолонаследник, но когато се разболях, се отрече от мен. Ако обаче се излекувам… ако се излекувам, ще мога да заема полагащото ми се място…