Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Но не ми се наложи. Спасението дойде от страна на Албърта, която изскочи от най-близките дървета.
С пистолет в ръка, тя застреля от упор двете хрътки без капчица колебание. Дяволски скучно оръжие и напълно безполезно срещу стригоите, но не и срещу останалите създания. Явно бе проверено и надеждно. Двете пси-хрътки се свлякоха на земята до тялото на Кристиан. Тялото на Кристиан…
Тримата се втурнахме към него, Лиса и аз всъщност пропълзяхме дотам. Като го видях, отвърнах очи. Стомахът ми се надигна и едва се сдържах да не повърна. Още не беше умрял, но според мен нямаше да издържи много дълго.
Очите на Лиса, разширени и обезумели, се впиха в Кристиан. Протегна се колебливо към него, но сетне отпусна безпомощно ръце.
— Не мога — едва чуто простена тя. — Нямам достатъчно сила. По суровото лице на Албърта се изписа състрадание, когато нежно подхвана Лиса под мишниците.
— Хайде, принцесо. Трябва да се махаме оттук. Ще изпратим някого на помощ.
Отново се обърнах към Кристиан, насилих се да го погледна и си помислих колко много означаваше той за Лиса.
— Лиса — заговорих я колебливо.
Тя вдигна поглед към мен, сякаш бе забравила, че съм там. Без да промълвя нито дума повече, отметнах косата от врата си и се наведох към нея.
За миг тя се взря в мен с безизразно лице, после в очите й припламна блясък. Беше ме разбрала.
Зад красивата й усмивка се показаха кучешките й зъби, миг след това ме захапаха леко по врата, а от устните ми се отрони леко стенание. Не бях осъзнала колко много ми липсваше всичко това — сладката прекрасна болка, последвана от неописуемо чудо. В мен се разля блаженство. Замайване. Безкрайна радост. Беше като насън.
Не помня много ясно колко дълго Лиса пи от мен. Вероятно не много. Никога не би поела такова количество, което би могло да убие другия и да го превърне в стригой. Тя скоро привърши, а сега Албърта трябваше мен да подхване под мишниците, тъй като бе мой ред да залитам като пияна.
Все още замаяна, аз видях как Лиса се наведе над Кристиан и отпусна ръце върху него. В далечината чух останалите пазители да тичат през гората.
Нямаше светлини, нито фойерверки, които да съпроводят лечебния процес. Всичко беше невидимо, само между Лиса и Кристиан. Въпреки че ухапването й бе притъпило връзката ми с нея, аз отново си припомних лечението на Виктор, прекрасните цветове и музика, които в момента струяха към Кристиан.
Чудото се случваше пред очите ми, а Албърта ахна, абсолютно изумена. Раните на Кристиан се затвориха. Кръвта му спря да тече. Възвърна се нормалният цвят на лицето му — доколкото мороите въобще имаха цвят. Клепачите му трепнаха и се отвориха. Очите му отново бяха изпълнени с живот. Насочи ги към Лиса и й се усмихна. Беше съвсем като във филм на Дисни.
След това сигурно съм припаднала, защото не помнех нищо друго.
Събудих се в клиниката на Академията, където два дни ми бяха преливали глюкоза и кой знае още какви други течности. През цялото време Лиса неотлъчно беше дежурила край леглото ми. Постепенно събитията около отвличането й започнаха да изплуват в паметта ми.
Наложи се да разкажем всичко на Кирова и на още неколцина специално подбрани и доверени хора за специалните сили на Лиса, за това как бе излекувала Виктор, Кристиан и мен. Новините бяха шокиращи, но администраторите се съгласиха да ги пазят в пълна тайна от всички останали в Академията. На никого дори не му хрумна да предложи да отведат Лиса, както бе станало с госпожа Карп.
Повечето от съучениците ни обаче знаеха, че принц Виктор Дашков е отвлякъл принцеса Василиса Драгомир. Но не знаеха причината. Някои от пазителите бяха загинали при атакуването на хижата, предвождано от Дмитрий, което беше истинска загуба, след като броят на пазителите вече и без това бе застрашително намалял. Принц Виктор Дашков бе охраняван двадесет и четири часа в денонощието, докато изчакваха пристигането на специалните пратеници от кралския двор, за да го отведат. Монархията на мороите може да изглеждаше чисто символична форма на управление в сравнение с много по-раздутия административен апарат в другите държави, но тя си имаше сериозна правораздавателна система. Бях подочула нещичко и за затворите на мороите. Определено не представляваха място, където бих искала да попадна.