Академия за вампири

— О, Роуз, каква приятна изненада. Находчивостта ти не спира да ме изненадва. Не очаквах, че ще ми позволят да се срещам с посетители.

Скръстих ръце, като се опитах да изглеждам като строг пазител.

— Искам от теб да разрушиш магията. Да се приключи с това.

— За какво говориш?

— За магията, която направи на мен и Дмитрий.

— Че с тази магия отдавна е свършено. Тя се изчерпа.

Поклатих глава.

— Не. Аз не преставам да мисля за него. И продължавам да искам…

Той се усмихна разбиращо, когато не довърших.

— Скъпа моя, това вече съществуваше много преди моята намеса.

— Не беше точно така. Не беше толкова зле.

— Е, може би не си го осъзнавала. Но всичко останало… привличането, физическо и духовно, вече беше налице в теб. И в него. Иначе магията не би подействала. Всъщност магията не добави нищо ново, само свали задръжките и усили чувствата, които вече имахте един към друг.

— Лъжеш. Той каза, че не е изпитвал такива чувства към мен.

— Той лъже. Казвам ти, иначе магията нямаше да може да ви въздейства. И, честно казано, той би трябвало да го знае най-добре. Нямаше право да се държи по този начин. На теб може да ти бъде простено като ученическа лудория. Но на него? Той трябваше да покаже по-силен самоконтрол в прикриването на чувствата си. Натали ги беше забелязала и ми каза. Достатъчно бе да ви наблюдавам само малко, за да стане очевидно и за мен. Това ми даде чудесен шанс да разсея вниманието и на двама ви. Затова вложих в колието магията на взаимното ви привличане, а вие двамата сами довършихте останалото.

— Ти си гадно копеле, щом си сторил това на двама ни. И на Лиса.

— Не съжалявам, че постъпих така с нея — заяви той, като се облегна на стената. — Ако мога, пак ще го направя. Можеш да вярваш в каквото си пожелаеш, но аз обичам хората си. Това, което искам, е за тяхно добро. Но какво ще стане сега? Трудно е да се каже. Те нямат водач, нямат истински водач. Няма някого, който да е достоен за този пост. — Наклони глава към мен и се замисли. — Василиса всъщност би могла да поеме тази роля — ако някога събере сили да повярва в себе си и ако преодолее влиянието на духа. Всъщност се получава доста иронично. Духът може да преобрази някого във водач, но може и да съкруши способността му да бъде достоен водач. Страхът, депресията, както и неувереността могат да вземат връх и да оставят истинската й сила дълбоко заровена в нея. Но все пак тя носи кръвта на фамилията Драгомир, което не е малко. И, разбира се, тя има теб, своя целунат от сянката пазител. Кой знае? Все пак може някога да ни поднесе необикновена изненада.

— Целуната от сянката? — Отново същите думи, с които се бе обърнала към мен госпожа Карп.

— Ти си била целуната от сянката. Прекосила си границата на мрака, озовала си се от другата страна, а после си се върнала. Мислиш ли, че подобно преживяване не оставя белег върху душата? Ти притежаваш по-изострен усет за живота и света — например много по-буден, отколкото е при мен, — макар и да не го осъзнаваш. Ти би трябвало да си мъртва. Василиса заставила Смъртта да те върне обратно и по този начин завинаги се е свързала психически с теб. Ти си на практика обвързана в тази невидима прегръдка и част от теб завинаги ще го помни и винаги ще се бори упорито за живота. Ето защо често изглеждаш толкова безразсъдна в постъпките си. Не сдържаш чувствата си, страстта, гнева си. И тъкмо това те прави забележителна. И опасна.