Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Не, Роз. Ти оставаш тук.
— По дяволите, как ли пък не! Трябва да отида да й помогна.
Той ме хвана за брадичката и каза:
— Ти вече й помогна. Твоята работа е свършена. И то много добре. Но там не за теб. Както тя, така и аз се нуждаем от това ти да си в безопасност.
Млъкнах, защото разбирах, че ако се впуснем в спор, ще забавим операцията по спасяването на Лиса. Преглътнах протестите си и само кимнах. Той също ми кимна и се присъедини към останалите. Всички навлязоха в гората и много скоро се изгубиха сред дърветата и храстите.
Въздъхнах, спуснах облегалката назад и се излегнах. Толкова бях уморена. Макар че слънчевите лъчи проникваха през предното стъкло, за мен бе паднала черна нощ. Толкова много бях преживяла и изстрадала за толкова кратко време. От адреналина и споделянето на болката на Лиса можех да припадна също като нея.
Само че тя вече беше будна.
Постепенно, съвсем бавно, усещанията й отново започнаха да доминират над моите. Лежеше на някакъв диван в хижата. Вероятно след като бе припаднала, е била пренесена там от някой от телохранителите на Виктор. Самият Виктор — вече съвсем възстановен благодарение на злоупотребата му с дарбата й — стоеше в кухнята с другите от свитата си и с приглушени гласове обсъждаха следващите си планове. Само един пазач дежуреше край Лиса със задачата да не я изпуска от поглед. Той обаче лесно можеше да бъде обезвреден, когато Дмитрий и Албърта нахлуят вътре.
Лиса изгледа преценяващо самотния пазител, след което се извърна към прозореца зад дивана. Все още замаяна от лечебния сеанс, тя с мъка успя да се надигне. Пазачът тутакси се извърна и впери изучаващ поглед в нея. Тя се взря в очите му и се усмихна.
— Ще останеш тук и няма да вдигаш шум независимо какво ще направя — каза му тя. — Не трябва да викаш за помощ, нито да се обаждаш на някого, когато се махна от тук. Разбрахме ли се?
Капанът на внушението щракна за него. Той кимна в знак на съгласие.
Тя се премести до прозореца, завъртя дръжката и вдигна стъклото. През това време успя да обмисли най-важното. Още беше много омаломощена. Не знаеше колко далече се намира от Академията и до най-близкото населено място. И най-важното — нямаше представа колко далеч ще успее да стигне, преди някой да открие, че е избягала.
Но знаеше също, че надали ще има друг шанс да избяга. Нямаше намерение да прекара остатъка от живота си в тази хижа сред гората.
При всеки друг случай бих приветствала смелото й решение, но не и този път. Не и точно когато нашите пазители всеки момент щяха да я спасят. Тя трябваше да остане вътре. За нещастие тя нямаше как да чуе съвета ми.
Лиса се покатери на прозореца, а аз изругах шумно.
— Какво? Какво видя? — попита един глас зад мен.
Както се бях изтегнала на спуснатата седалка, подскочих като ужилена, тъй рязко, че дори си ударих главата в тавана. Обърнах се и видях Кристиан да подава глава от задната част на джипа, използвана като багажник.
— Ти какво правиш там? — смаях се аз.
— А на теб на какво ти прилича? Аз съм пътник без билет.
— Да не би да имаш сътресение на мозъка или нещо подобно?
Той сви рамене, сякаш нямаше значение. Каква страхотна двойка бяха те двамата с Лиса. Не се страхуваха от жестоките схватки, въпреки че бяха сериозно наранени. Трябва обаче да си призная — ако Кирова ми беше заповядала да остана в Академията, сега и аз щях да се укривам като него в багажника.
— Какво става? — попита той. — Видя ли нещо ново?
Разказах му набързо, като през това време слязох от джипа. Той ме последва.
— Тя не подозира, че нашите хора идват за нея. На всяка цена трябва да я намеря, преди да умре от изтощение.
— Ами пазителите? Говоря за пазителите от Академията. Ще им кажеш ли, че е избягала?
Поклатих глава.
— Те вероятно вече са разбили вратата на хижата и са нахълтали вътре. Ще тръгна след нея.
Лиса се намираше някъде от дясната страна на хижата. Успях да налучкам правилната посока, но нямаше как да определя местоположението й съвсем точно, докато не се приближа повече до нея. Но дори и това сега нямаше значение. Просто трябваше да я намеря. Видях изражението на Кристиан и се усмихнах сухо.
— А, да, има още нещо. Идваш с мен.
Никога досега не ми е било толкова трудно да стоя извън главата на Лиса, но пък и никога не бяхме изпадали в подобна ситуация. Докато вървях забързано през гората, силата на нейните мисли и чувства постоянно ме теглеше навътре и все по-навътре в дебрите на пламналия й мозък.
Промъквайки се сред храстите и дърветата, двамата е Кристиан все повече се отдалечавахме от хижата. Господи, как ми се искаше Лиса да бе останала там! Така ми се щеше да мога да видя атаката на нашите хора през нейния поглед. Но сега тази възможност вече бе безвъзвратно загубена. Докато тичах с все сили напред, нагледно се убедих колко прав бе Дмитрий, като непреклонно настояваше да навъртаме обиколка след обиколка и да наблягаме на физическата издръжливост. Лиса не се придвижваше много бързо и аз усещах как дистанцията помежду ни се скъсява, а така по-лесно можех да определя местонахождението й. За съжаление Кристиан не можеше да издържи на бясното ми темпо и заради него трябваше да понамаля бързината на крачките си, само че скоро осъзнах колко глупаво бе това. Той също го разбра.