Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
А колкото до Натали… с нея беше по-сложно. Тя си оставаше с второстепенна роля, но все пак бе заговорничила с баща си. Именно тя бе подхвърлила убитите животни и бе дебнала за всяка промяна в поведението на Лиса дори преди ние двете да избягаме от Академията. Тъй като владееше елемента земя като Виктор, тя бе повредила пейката, за да си счупя глезена. Като ме видяла как попречих на Лиса да съживи гълъба, двамата с Виктор осъзнали, че за да се доберат до Лиса, трябва да ранят мен… тъй като това бил единственият им шанс да се убедят окончателно в лечителските дарби на Лиса. Натали просто изчаквала удобна възможност. Засега тя не беше поставена под домашен арест, нито й беше наложено някакво друго наказание, защото в Академията не знаеха какво да правят с нея, преди да пристигне екипът от кралския съд.
Но противно на волята си, изпитвах съжаление към нея. Тя беше толкова плаха и неуверена. Всеки можеше да я манипулира, да не говорим за баща й, когото обожаваше и към чието внимание така отчаяно се стремеше. Явно бе готова на всичко за него. Според слуховете тя често ходела в ареста, плачела и отчаяно се молела на стражите да я пуснат да се види с Виктор. Но те й отказвали и я отпращали.
Междувременно двете с Лиса отново възстановихме приятелството си, сякаш нищо не е било. Но в отношенията й с другите се промениха много неща. След цялото вълнение и драма тя сякаш придоби ново разбиране за това, което бе ценно за нея. Скъса с Ейрън. Не се съмнявам, че го е направила възпитано и вежливо, но все пак едва ли му е било лесно. Фактът, че последната му приятелка го бе измамила най-вероятно никак не допринасяше за самочувствието му.
Също така без никакво колебание Лиса започна да се среща с Кристиан, без да се замисля за последиците върху репутацията си. Удивлявах се, като ги виждах на обществени места, хванати за ръце. Самият Кристиан не смееше да повярва на щастието си. Останалите ни съученици също бяха толкова смаяни, че нищо не можеха да проумеят. Досега те едва забелязваха съществуването му, камо ли и през ум да им мине, че той някога ще бъде с принцеса като нея.
Моето собствено романтично изживяване обаче не бе толкова розово, колкото нейното — ако въобще можеше да се нарече романтично. Дмитрий не ме посети, след като се възстанових. На нашите тренировки бе сложен край. И така продължи до четвъртия ден след отвличането на Лиса, когато отидох при него в гимнастическия салон. Освен нас двамата нямаше никого другиго.
Бях се върнала да си взема сака и като го видях, замръзнах, изгубила дар слово. Той понечи да ме подмине, но се спря.
— Роуз… — поде след няколкото крайно неудобни първоначални секунди. — Трябва да докладваш за това, което се случи между нас.
Отдавна очаквах този разговор, но не се оказа такъв, какъвто си го бях представяла.
— Не мога да го направя. Те ще те уволнят. Или нещо още по-лошо.
— Би трябвало да ме уволнят. Това, което направих, беше грешка.
— Ти не беше виновен. Това беше магия…
— Няма значение. Беше грешка. При това глупава. Грешка? Глупава? Прехапах устни, в очите ми запариха сълзи. Побързах да се овладея.
— Слушай, не беше кой знае какво.
— Беше. Аз се възползвах от теб.
— Не — промълвих. — Не си.
Трябва да е уловил нотката в гласа ми, защото ме погледна напрегнато и съсредоточено.
— Роуз, аз съм седем години по-голям от теб. След десетина години това няма да означава нищо, но засега е много голяма разлика. Аз съм зрял мъж, докато ти си дете.
Ох. Потръпнах. По-лесно щеше да ми бъде, ако просто ме беше ударил.
— Тогава, в стаята ти, не гледаше на мен като на дете.
Сега бе негов ред да потръпне.
— Това се случи просто защото твоето тяло… е, това още не те прави зряла личност. Двамата с теб обитаваме два различни свята. Аз живея в моя. Аз съм убивал, Роуз — хора, а не животни. А ти… ти тъкмо започваш живота си. И той трябва да е посветен на учението, дрехите и танците.
— Според теб само това ли ме интересува?
— Не, разбира се, че не. Или поне не изцяло. Но това е част от твоя свят. Още растеш и търсиш коя си и какво е важно за теб. И това е съвсем естествено. Трябва да бъдеш с момчета на твоята възраст.
Не исках да съм с момчета на моята възраст. Но не го казах. Нищо не казах.
— Дори и да решиш да не докладваш на ръководството за случилото се, трябва да разбереш, че беше грешка. И че не бива да се повтаря.
— Защото си прекалено стар за мен? Защото е безотговорно?