Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Тя осъзна, че е безсмислено да продължава да отрича.
— Това… беше различно. Роуз не беше толкова пострадала. Но ти… нищо не мога да направя срещу Синдрома на Сандовски.
— Не е била толкова пострадала? — засмя се той. — Не говоря за глезена й… което също беше впечатляващо постижение. Говоря за автомобилната катастрофа с родителите ти. Защото, знаеш ли, ти имаш право. Роуз не беше толкова пострадала. Тя беше мъртва.
Изчака думите му да достигнат до съзнанието й.
— Това е… не. Тя оживя — успя накрая да отрони Лиса.
— Е, да, оживя. Но аз изчетох всички доклади. Не е имало начин тя да оцелее… особено при толкова много рани. Ти си я излекувала. Ти си я върнала обратно към живота. — Той въздъхна малко тъжно и уморено. — Отдавна подозирах, че имаш тази дарба и упорито се опитвах да те накарам да я използваш отново… да видя доколко можеш да я контролираш…
Лиса схвана какво имаше предвид и ахна:
— Животните. Ти си бил.
— С помощта на Натали.
— Защо го направи? Как можа?
— Защото трябваше да зная. Остават ми само броени седмици живот, Василиса. Ако наистина можеш да връщаш от царството на мъртвите, ще можеш да излекуваш и мен, неизлечимо болния от Синдрома на Сандовски. Трябваше да съм сигурен, преди да те отвлека. Трябваше да съм сигурен, че си способна да лекуваш по своя воля, а не само в моменти на паника.
— Защо беше нужно да ме отвличаш? — Искра на гняв проблесна в нея. — Та ти си ми толкова близък, почти мой чичо. Ако искаше да сторя това за теб… ако действително вярваш, че аз мога… — Гласът й, чувствата й ме увериха, че тя все още не вярваше напълно в собствените си вълшебни способности. — Защо ме отвлече? Защо просто не ме помоли?
— Защото не се касае само за еднократно действие. Отне ми доста време, за да осъзная каква си ти, но успях да се добера до някои стари хроники… ръкописи, съхранявани извън музеите на мороите. Когато прочетох за това как действа покоряващият дух…
— Покоряващ какво?
— Дух. В това си се специализирала.
— В нищо не съм се специализирала! Ти си луд!
— Откъде другаде според теб са се взели тези твои сили? Духът е друг елемент, за който само малцина избраници знаят.
Съзнанието на Лиса беше превъзбудено заради отвличането и възможността тя наистина да ме е върнала от царството на мъртвите.
— Но в това няма никакъв смисъл. Дори и да не е всеобщо разпространено познанието за него, все щях да чуя отнякъде за този елемент! Или пък някой друг щеше да притежава това умение.
— Никой вече не знае, че може да се специализира и е духа. Отдавна е забравено. Дори ако някой го умее, той не го осъзнава. Околните смятат, че тази личност в нищо не е специализирала.
— Слушай, ако просто се опитваш да ме накараш да се почувствам… — Тя не довърши. Толкова бе разгневена и същевременно изплашена, но зад тези емоции разумът й обмисляше току-що чутото за владеещите покоряващия дух и специализиралите с този елемент. Изведнъж го осъзна. — О, Господи. Свети Владимир и госпожа Карп.
Той я изгледа разбиращо.
— Знаела си за това през цялото време.
— Не! Кълна се. Беше нещо, в което Роуз бе започнала да се рови… Тя ми каза, че те били като мен… — Леката уплаха на Лиса се замени с безумен страх. Разкритията бяха прекалено шокиращи.
— Те са като теб. В старите книги дори се разказва, че свети Владимир бил обзет от покоряващия дух. — Виктор изглежда намираше всичко това за безкрайно забавно. Като видях усмивката му, ми идеше да го цапардосам с все сила по ухилената физиономия.
— Аз пък си мислех… — На Лиса още й се искаше да вярва, че той греши. Идеята да не е специализирала в нито един елемент беше много по-приемлива, отколкото да е специализирала в някакъв смахнат елемент. — Мислех, че това означава нещо като Светия дух.
— Всички така мислят, но не е истина. Това е нещо съвсем различно. Елемент, който е вътре във всеки от нас. Главен, ръководещ елемент, който ти предоставя косвен контрол върху останалите четири.
Очевидно това не се различаваше много от моята теория за специализацията на Лиса едновременно във всички елементи.
Тя усилено се опитваше да възприеме чутото и същевременно да възстанови способността си да се контролира.
— Това обаче не е отговор на моя въпрос. Няма значение дали притежавам този дух или каквото и да е там. Не беше нужно да ме отвличаш.
— Както сама вече си разбрала, духът може да лекува физически рани. Но за нещастие, действа добре само при тежки физически наранявания. Еднократни. Като глезена на Роуз. Или раните от катастрофата. Обаче за хронични заболявания — да кажем при някоя генетично предавана болест като Синдрома на Сандовски — се изисква дълготрайно лечение. Иначе болестта отново ще се завърне. Ето това ще се случи с мен. И заради това се нуждая от теб, Василиса. Необходима ми е помощта ти, за да мога да се преборя с болестта, така че никога да не се завърне. За да мога да живея.