Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Саймън Паксман имаше късмет. Кодираното му телефонно обаждане завари Стив Ланг на бюрото му в Сенчъри Хаус. След като го изслуша, оперативният ръководител за Близкия изток се обади на шефа у дома му.
Сър Колин помисли и се обади на секретаря на Кабинета, сър Робин Бътлър.
Прието е, че ръководителят на тайната разузнавателна служба има правото, когато сметне случая за спешен, да поиска и да получи лична среща с министър-председателя, а Маргарет Тачър винаги се е отличавала с достъпност за хората, които ръководят разузнавателните служби и специалните сили. Тя се съгласи да приеме Шефа в частния си кабинет на Даунинг Стрийт №10 на следващата сутрин в осем часа.
Както винаги тя беше на работното си място преди разсъмване и вече приключваше с текущите въпроси, когато въведоха Шефа. Смръщена и озадачена, тя изслуша фантастичното му искане, поиска няколко обяснения, помисли, а сетне, както й бе присъщо, взе незабавно решение.
— Ще поговоря с президента Буш веднага след като стане от сън и ще видим какво можем да направим. Този, хъм, човек… наистина ли ще го направи?
— Такова намерение има, госпожо министър-председател.
— Един от вашите хора ли е, сър Колин?
— Не, той е майор от САС.
Тя видимо се оживи.
— Забележителен човек.
— И аз мисля така, госпожо.
— Бих искала, когато това свърши, да се срещна с него.
— Убеден съм, че може да се уреди, госпожо министър-председател.
Когато Шефа си отиде, от Даунинг Стрийт №10 се обадиха в Белия дом, макар че там все още беше посред нощ, и уредиха връзка по горещата линия за 8 часа сутринта вашингтонско време, или един часа следобед лондонско време. Обядът на министър-председателката беше отложен с половин час.
Президентът Джордж Буш, подобно на своя предшественик Роналд Рейгън, трудно отказваше на британската министър-председателка нещо, когато тя започнеше да настоява.
— Добре, Маргарет — каза президентът след пет минути, — ще се обадя.
— Може и да откаже — уточни госпожа Тачър, — а не бива. В края на краищата направихме доста за него.
— Да, наистина доста направихме.
Двамата правителствени ръководители се обадиха с разлика един час и отговорът на озадачения мъж от другата страна беше утвърдителен. Ще се срещне с представителите им тайно, веднага след като пристигнат.
Тази вечер Бил Стюарт потегли от Вашингтон, а Стив Ланг хвана последния полет за деня от Хийтроу.
Дори Майк Мартин да имаше представа каква бурна дейност предизвика с искането си, не даде никакъв признак за това. Той прекара двайсет и шести и двайсет и седми почивайки, хапвайки и спейки. Но спря да се бръсне и пусна черната четина отново да се покаже. Заради него обаче закипя работа на много различни места.
Шефът на бюрото на СИС в Тел Авив посети генерал Коби Дрор с едно последно искане. Ръководителят на Мосад се вгледа в англичанина удивен.
— Ама вие наистина ще предприемете тази операция, така ли? — попита той.
— Зная само това, което са ми наредили да ти кажа, Коби.
— Мамата си трака, на черно, а? Знаеш, че ще го хванат, нали?
— Можете ли да го направите, Коби?
— Разбира се, че можем.
— Едно денонощие?
Коби Дрор разигра отново ролята на „Цигулар на покрива“.
— За тебе, пиленцето ми, давам дясната си ръка. Но нали разбираш, че това, което предлагаш, е лудост.
Стана, излезе иззад бюрото си и прегърна англичанина през рамо.
— Да знаеш, ние престъпихме половината от собствените си правила и имахме късмет. Нормално нашите хора никога не ходят на тайник. Може да е капан. За нас тайниците са еднопосочни — от катсата към шпионина. Заради Йерихон престъпихме правилото. Монкада вземаше сведенията от тях, защото нямаше друг начин. И късметът не му измени цели две години. Но той имаше дипломатическо прикритие. Сега вие искате… това?
Вдигна малкия портрет на мъж с печален вид и арабски черти, със сплъстена черна коса и набола брада — снимката, която англичанинът току-що бе получил от Рияд. Бе донесена (тъй като между двете столици няма граждански полети) с личния самолет на генерал Де ла Билиер — комуникационен двумоторен реактивен ХС-125, който сега стоеше на военното летище в Сде Дов.
Дрор сви рамене.
— Добре. До утре сутринта. Да пукна, ако не стане.
Никой не може да оспори, че Мосад разполага с една от най-добрите технически служби на света. Освен централния компютър с почти два милиона имена и съответните данни, освен наличието на най-добрите „шперцове“ на земята, в мазето и сутерена на централата има поредица от стаи, където температурата внимателно се следи.