Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
— Погледни се, ти не можеш дори да затвориш устата си.
И като вдигна длан, пъхна я в устата на Кубрат и му каза:
— Ако можеш, ухапи ме и ще те пусна.
И Кубрат стисна зъби и прехапа дланта на жреца. И жрецът изрева и дръпна ръката си, та с почуда гледаше кръвта, която шуртеше на земята. А Кубрат се наведе от седлото и повърна своя и чужда кръв, разтърси глава като човек, който изтрезнява, та обърна коня си към битката. И се би до вечерта.
А до вечерта ръката на жреца се поду, като че ли го беше ухапала отровна змия и кожата му стана черна и лъскава. И той легна в една от колите. И при него дойде Кубратовият син Баян, който тогава беше почти момче, и като плачеше, рече на жреца през сълзи: „Баща ми Кубрат умира. Ела да го спасиш.“ А жрецът попита: „Какво му е?“ Баян отвърна: „В несвяст е.“ Жрецът попита: „Сам ли слезе от коня?“ Баян отвърна: „Сам слезе от коня и сам свали кожената си наметка. И върховете на стрелите, които се бяха набучили по него, падаха на земята и дрънчаха, сякаш богат търговец сваляше дреха пред разбойниците, та се сипеха скрити монети. А после Кубрат падна възнак като отсечено дърво.“ Жрецът каза: „Върни се и му пусни кръв.“ Баян по-високо заплака и рече: „Кръвта му вече изтече.“ А жрецът се обърна с гръб към Баян, защото треската го изгаряше, и повели: „Върни се и му пусни кръв.“ И жрецът заспа. А в полунощ Баян го събуди и го прегърна и пак плачеше, та сълзите му течаха по лицето на жреца. И каза: „Пуснах му кръв, той отвори очи и ме видя. После седна и поиска да яде и да пие. Вика те при себе си.“ Но жрецът не можа да отговори и загуби свяст. А после оздравя, само ръката му изсъхна и той остана еднорък.
Така с изсъхналата си ръка той плати дружбата и обичта на Кубрат, та единствен имаше дързостта да се изправи срещу Кубратовата воля като равен срещу равен. Не беше равен, по-силен беше, защото Кубрат не би могъл дори да посегне срещу човек с една ръка.
А в същата битка изчезна каганът на аварите, наречен Баян, мъж прочут и силен, макар и прекомерно жесток. И аварите, след като сключиха мир, ходиха като луди и търсиха тялото на кагана, като даваха товари злато за тялото му. И малцина знаеха, че неумолимият Алп Илитвер осоли тялото на кагана Баян и го взе в далечната Савирия, та го потопи в каменно корито с алански мед. И така лежеше Баян в саркофага като муха в кехлибар и гледаше през жълтия мед, който никога не замръзва. А до него лежеше трупът на Тун Шеху, кагана на тюркутите. И друго празно корито чакаше Абд ар Рахман, предводителя на арабите, който в онези години още стоеше до дясното коляно на пророка Мохамед, защото по него време Мохамед още беше жив.
4.
Докато хан Кубрат газеше с коня си през плиткото езеро, Ак Йола го следеше с поглед и вървеше след него на един полет от стрела. И когато ханът зави надясно и навлезе сред камъшите, Ак Йола незабелязано го пресрещна и тръгна току зад него, защото иначе можеше да го изгуби от погледа си. И Кубрат го повика и му каза:
— Събери децата в горницата на Жълтото градище.
И Ак Йола мълчаливо се поклони.
А говореше Кубрат за децата, които му бяха изпратили вождовете на съседни племена и народи, за да ги наставлява и учи при двора си. И половината бяха заложници — макар това да не се говореше, но и всяко коляно на големите болгарски племена също беше пратило дете на прочут вожд, защото беше голямо нещо да речеш — мой наставник и побащим беше самият хан Кубрат. И между децата имаше и петима синове на Баян и Котраг — ще рече петима внуци на Кубрат.
Децата се събраха в голямата горница на Жълтия дворец и насядаха по седалките, където вчера седяха хранените хански люде. И колкото и да бяха учени на търпение и послушание, пак горницата жужеше като кошер. Пергаментът на Ван Фу беше свален и затова децата търсеха своите родни места по старата картина на света. И някои хапеха устни, като гледаха каква е била тяхната родина и какво е останало от нея. А картината беше изписана нависоко, а пък и не беше прилично да се пипа стенопис, затова децата сочеха с ръце, караха се и викаха: „Аз съм оттук! Ти си оттам! Това не е вярно! Вярно е!“ А някои мълчаха и седяха настрани, настръхнали като зверчета. И като в някое стадо имаха водачи, а също и клетници, на които всички изкарваха гнева си.
И не бяха това деца, ами юноши от тринадесет до седемнадесет години и някои бяха вече едри като мъже. Слугите им бяха останали навън и нямаше кой да брани по-малките и по-дребните, та те едва не се сбиха. И веднага насядаха според народите си и според дружбите и враждите между тези народи, а и според световните посоки. Имаше петдесет и четири деца от близо тридесет племена — от руси варяги до жълти китайци, и някои от тях щяха да станат прочути вождове, а други бяха вече просяци и не знаеха, че бащите им са загубили главите си. Някои бяха сдържани и студени, а други буйни и непокорни.