Любов под гибелна звезда

Докато Лукас тичаше нагоре да се преоблече, Хелън ясно видя, че беше щастлив. Тя също беше щастлива. Знаеше, че още е в опасност и би трябвало да е ужасена, но докато гледаше как Лукас тича с все сила нагоре по стълбите, вземайки стъпалата по три наведнъж, можеше да изпита единствено замайващо щастие, което я караше да кипи от енергия. Все още нямаше представа какво, да му се не види, става между тях, но беше щастлива.

Очевидно Хелън не беше единствената. Пандора влезе в кухнята, блажено сияеща, като си тананикаше под нос. Не носеше гривните на ръцете си. Вместо това веселото звънтене, което се разнасяше при всяка нейна стъпка и полюшване на бедрата, този път идваше от гривните на глезените и украсената с пайети верижка на пъпа й.

— О, богове, обожавам това! — възкликна тя, като се пресегна и докосна талисмана, който Хелън винаги носеше на врата си. — Винаги казвам, че ако не е инкрустирано с диаманти, не е истинско бижу.

— Какво? — попита Хелън, като озадачено сведе поглед. Пандора отпиваше жадно от една бутилка, която взе от хладилника, и не я чу.

— Салонът за тренировки е изцяло на твое разположение — подхвърли тя през рамо на Хектор. Хелън заопипва сърцевидното си колие и се запита защо Пандора беше споменала диаманти. По нейното колие нямаше диаманти.

— Готова ли си за един пердах, принцесо? — попита Хектор веднага щом леля му се изнесе с танцова стъпка от стаята.

— Налага ли се да ме наричаш така? — изпухтя сърдито Хелън, като се запита дали това, че Хектор се държеше като истински задник, е част от стратегията му или просто си беше типична черта на характера му.

— Е, сега го правя — ухили се той самодоволно, доволен от себе си, че е уцелил чувствително място.

— Да вървим, преди да размажа из кухнята на Ноел едрото ти, глупаво лице.

— Така те искам — каза той насърчително. Хелън трябваше да се засмее. Той наистина можеше да бъде доста очарователен, когато не се опитваше да я убие.

Хектор и Лукас накараха Хелън да започне тренировките с тежката боксова круша, понеже смятаха, че тя е най-важна за начало. Тя не схващаше. Опитваше се да прави движенията с хълбоците си, както й обясняваха, но все заемаше странни пози в последния момент и лишаваше замаха си от цялата инерция и сила. Просто не искаше да удря с юмруци разни неща. Не й идваше отвътре. Хектор не можеше дори да гледа.

— Имаш инстинкти за убиване колкото саксийно цвете — изпъшка той, като покри лицето си с ръце.

— Може би трябва да преминем към борбата. Вероятно и без друго ще й е от по-голяма полза, като се има предвид, че всичките нападения над нея бяха отблизо — предложи Лукас.

Хелън с готовност се съгласи. Беше ужасна в борбата, но дори Хектор не можеше да отрече, че се опитваше. Момчетата я запознаха накратко с етикета на една школа по бойни изкуства, а после тя влезе в кръга с поклон, както я бяха учили. Очакваше неин учител да е Лукас, но той се отдръпна назад и вместо това остави Хектор да влезе с нея в доджото15.