Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Изправяйки се внезапно, Лукас прекоси стаята и отиде до вратата.
— Облечи си нещо топло.
— Защо? Къде отиваме? — прошепна тя.
— Нагоре.
Щом се озоваха във въздуха, Лукас сякаш се поотпусна, но не много. Хелън го помоли за урок по летене, отчасти защото искаше да се научи, но главно, за да го разсее. Работиха по умението й да контролира въздушното налягане повече от час, преди семейството му да им се обади. Кастор беше позвънил от летището, най-сетне потвърждавайки, че Креон е напуснал острова с частен чартърен самолет, както бяха заподозрели, и е безопасно Лукас да доведе Хелън.
Хектор взе телефона и настоя да пристигнат веднага — искаше Хелън да поднови тренировките си по бойни умения тази сутрин. Братовчедите се впуснаха в разгорещена размяна на реплики. Накрая Лукас се съгласи да кацне, но изглеждаше обезсърчен от искането.
— Какво има? — попита Хелън объркана, че той не е щастлив да научи, че Креон си е отишъл.
— Хектор си въобразява разни погрешни неща за това, че сме сами тук горе. Не те държа високо във въздуха, за да можем… по дяволите, трябва да научиш това! — каза рязко той, като прокара грубо ръка през косата си. — Искам да можеш да отлетиш от неприятностите, вместо да опитваш да стоиш и да се биеш.
— Аз също — отвърна тя въодушевено, като се хвана здраво за раменете на Лукас, за да не я отнесе полъхът на вятъра. — Обади се на братовчед си и му кажи, че не сме приключили. Предпочитам да прекарам деня, като летя с теб, отколкото като се скъсвам от тренировки с Хектор, когато и да е.
Лукас я погледна унило, сякаш го измъчваше някаква мисъл.
— По-добре да слизаме — реши накрая; лицето му помръкна. — Трябва да научиш и двете.
Хелън знаеше, че Лукас е разтревожен, но след като прекара цялата сутрин, реейки се в безтегловност, тя не можеше да изпитва друго, освен въодушевление. Хвана двете му ръце и го завъртя около себе си, така че описаха спирала и се преметнаха във въздуха, сякаш бяха на скоростно влакче в увеселителен парк. Усещането, което сграбчи стомаха й, я накара да изпищи, но свърши работа. Лукас се ухили и захапа кукичката.
Хвана здраво ръцете й и я наведе надолу в пикиращо движение, което я накара да се разпищи като обезумяла. В последния миг той се издигна рязко нагоре, като държеше Хелън сгушена в ръцете си, преди да я остави да се понесе плавно до него. Кръжаха така над моравата на семейство Делос за миг, като се държаха за ръце и се смееха истерично. Не забелязаха разтревожените погледи на останалите членове на семейство Делос вътре в къщата.
— Сега, преди да се приземиш, ще те науча на едно друго умение — каза Лукас, като описа лупинг над рамото й и я обгърна с ръка изотзад. — Ще те науча как да преминаваш в „масивно състояние“ — да обръщаш гравитацията, която те дърпа. Най-добрият начин да го овладееш, е да го направиш, докато кацаш.
— Това ли направи, когато се приземи върху Хектор онзи ден на тенис кортовете? — досети се Хелън. — И снощи? — Мислеше си колко тежко бе направил тялото си, докато се бореха в леглото й. Стисна устни, за да сдържи усмивката си.
— Точно — каза той, с уста, притисната към ухото й, като остави долната си устна леко да докосне кожата й. — Това е третото състояние на гравитацията за летящите и може да ти спаси живота в битка.
С обвита около кръста й ръка, и двамата носещи се плавно на десет стъпки над земята, той я научи как да изкривява начина, по който я теглеше светът. Напътстваше я да преобърне импулса, който я правеше безтегловна, и да си представи как тялото й става по-тежко. Тя успя да схване основните насоки веднага и когато Лукас й каза да се докосне до земята, тя тупна на моравата с разтърсващ удар, изригвайки във въздуха с петите си две големи туфи трева. Беше впечатлена от себе си и вдигна поглед към Лукас за одобрение, но очевидно й предстоеше още много да учи.
— Ще станеш по-добра в това — каза той окуражително, като се стовари шумно на моравата близо до нея, изравяйки два дълбоки окопа, докато буксуваше с крака, за да спре.
— Такъв си надут самохвалко! — каза тя, като му се ухили.
— Хей, трябва да те впечатля възможно най-много, докато още мога. Скоро ще си летиш и ще правиш кръгчета около мен — каза той. Хвана ръката й и я притегли плътно към себе си, докато я водеше към къщата.