Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Както обикновено, кухнята беше претъпкана. Палас и Кастор се мотаеха изгладнели около печката, като се изгаряха всеки път щом топнеха пръст в някоя тенджера, за да опитат това, което Ноел готвеше, но това не ги отказваше. Пандора и Хектор си подхвърляха шеги до мивката, смеейки се с еднакви гласове, докато се опитваха да видят кой ще успее по-ловко да изплюе зърно грозде във въздуха, а после да го улови отново с уста. Горката Ноел не можеше да се обърне в едната или в другата посока, без да се препъне в някого от потомците си, гост, съпруг, девер, племенник или племенница — и, въпреки това, изглежда никой не й помагаше.
— Знаеш, че умея да готвя, нали? Да предложа ли помощ на майка ти? — смутено се обърна Хелън към Лукас.
— Ти майтапиш ли се? Мама обожава това. Понякога си мисля, че просто чака всички да се оженим и да се изнесем, за да може да отвори собствен ресторант. — Видя скептичното изражение на Хелън. — Сериозно говоря! Онзи ден разправяше на татко, че иска да организира вечерно парти и да покани половината остров. Тя е откачена.
— Ето те и теб, Хелън, скъпа — каза Ноел, когато вдигна очи, сякаш наистина се беше тревожила къде е Хелън. После се обърна отново към печката си и започна да си мърмори: — Ще има нужда от допълнителна порция. Толкова ужасно слаба е станала ей така, изведнъж… Баща й още не знае нищичко за нея, затова не я храни както трябва, а Кейт е толкова разтревожена. А Каси къде е?
Ноел си мърмореше под носа, но достатъчно високо, за да я чуе Хелън. Хелън не можеше да прецени дали Ноел е обезумяла от стрес, дали е свикнала все някой да я заглушава в такава шумна стая, или нарочно позволяваше на Хелън да научи мислите й. Ноел си пое въздух с пълни гърди и гръмогласно извика Касандра по име.
От горния етаж се чу стреснато тупване и гласът на Касандра, който изкрещя в отговор някъде отдалече: „Започвайте без мен, заета съм!“
Хелън и Клеър си размениха погледи с широко отворени очи, които преминаха в еднакви топли усмивки. И двете бяха единствени деца, и двете растяха, без да им е позволено да повишават тон вкъщи. Заедно си бяха мечтали да имат големи семейства и пълни къщи, в които да се случват по хиляда неща едновременно, а сега всяка виждаше в другата спомена за това момичешко желание. Крещенето опъваше малко нервите, но не можеше да се отрече, че придаваше на къщата на семейство Делос усещането и излъчването на дом.
— Хек-Джейс-Кастор-Лукас! — избълва Ноел на един дъх, докато се взираше в лицето на сина си и на няколко пъти забравяше как го е нарекла. — Върви и довлечи малката си сестра тук долу. Тази вечер имаме гости.
Лукас изпълни искането на майка си, връщайки се с ужасно начупената Касандра, преметната през рамото му.
— Ама аз ги виждам всеки ден! — изхленчи Касандра, когато Лукас се наведе напред и я остави да стъпи на собствените си крака до Хелън.
— Мама каза — отвърна Лукас, като сви извинително рамене. Очевидно този аргумент нямаше как да бъде оспорен, защото Касандра завъртя очи и седна на масата, без да каже и дума повече.
— Здрасти — обърна се Касандра към Хелън леко нацупено. — Ядеш ли много чесън?
— Не. Защо? Дъхът ми вони ли? — отвърна Хелън неуверено, вече започвайки да се изчервява при мисълта, че цял ден е облъчвала Лукас със зловонния си дъх.
— Ни най-малко. Просто се опитвам да проумея защо си неуязвима за оръжия — каза Касандра. Вдигна една книга, която стискаше в ръка, и я размаха към невъзмутимо обърнатия гръб на Ноел. — Опитвам се да разреша един проблем тук — каза тя високо, очевидно за да накара майка си да я чуе, но Ноел продължаваше да готви, без да й обръща внимание.
— Аз също потърсих разни неща — добави Хектор, с ръце зад гърба, точно като човек, който изобщо не си е направил труда.
— Ти само се погрижи да я научиш да се защитава, а аз ще се погрижа за проучването — каза Касандра уморено, като отвори книгата си и я запрелиства. Хектор се усмихна, очевидно зарадван, че се е отървал.
Кастор, Палас и Касандра разпитваха Хелън за различни навици — храни, които яде, обичайни всекидневни занимания, дори молитви, които майка й може би я е учила да казва преди лягане. Нищо не ги подсети за отговор и те се предадоха, когато вечерята беше сервирана.
Беше хубаво. Наистина невероятно хубаво. Хелън яде така, сякаш от седмици не беше вкусвала храна. Пиеше чаша след чаша вода. Беше толкова обезводнена, че почувства как прохладната вода се разпространява из организма й и уплътнява тъканите й, както се издува сух парцал, докато попива локва. В един момент се почувства виновна, че поглъща всичката тази храна, и се насили да остави ножа и вилицата, но Ноел я погледна остро и я попита не й ли харесва яденето. Хелън промърмори някакво извинение и с радост се зае отново да лапа.