Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Тя отвърна на погледа му, виждайки го истински за пръв път тази нощ. Изражението му беше уязвимо и неуверено. Устата му бе подпухнала от желание. Тялото му трепереше, а дрехите му бяха набраздени от фин слой нервна пот. Хелън се отпусна назад в леглото с въздишка. По някаква причина, която очевидно нямаше нищо общо с желанието, той не си позволяваше да бъде с нея.
— Не ми се подиграваш, нали? — попита тя предпазливо, просто за всеки случай.
— Не. В това няма нищо забавно — отговори той. Отмести се и легна отново успоредно до нея, все още дишайки тежко.
— Но по някаква причина между теб и мен никога няма да има нищо — каза тя, обзета от спокойствие.
— Никога не казвай „никога“ — каза той настойчиво, като се претърколи отново върху нея и я притисна отново с цялата си необичайна тежест дълбоко в пашкула на малкото й момичешко легло. — Боговете обичат да си играят с онези, които си служат с категорични понятия.
Лукас прокара устни по врата й и я остави да обвие ръце около него, но това беше всичко. Продължи да я държи затисната под одеялото, увита като мумия, нещастно целомъдрена, като й позволи да го държи, но не и да го прегърне напълно.
— Държиш ли на мен? Интересуваш ли се от мен по друг начин, освен „въпросът е на живот и смърт, трябва да попречим на Стоте братовчеди да започнат война с боговете“? — попита тя пренебрежително.
Знаеше, че на някакво ниво се държи дребнаво и неуверено, но имаше нужда да разбере какво изпитва Лукас към нея. Той се подпря на лакти, за да може да я вижда по-ясно и за да може и тя да го вижда.
— Разбира се, че държа на теб — каза напрегнато. — Единственото, което не бих направил, за да съм с теб, е да причиня смъртта на невинни хора. И това е горе-долу всичко. — Той се обърна отново по гръб, като зарови рязко ръка в косата си. — Но очевидно е достатъчно.
Хелън знаеше, че зад думите му се крие много повече, отколкото показваше, но й беше непоносимо да задава каквито и да е въпроси, които можеха да имат ужасни отговори. Стигаха й толкова ужасни неща за един ден. Претърколи се върху него и се сгуши в онова място на гърдите му, на което — бе убедена в това — все още имаше вдлъбнатина с формата на нейното тяло.
— Просто за да знаеш, просто за да сме наясно, аз също държа на теб. И ако тази прегръдка е всичко, което мога да имам, бих я предпочела пред всичко друго от всеки друг.
— Това е защото никога не си била с мъж — каза Лукас, докато целуваше късчето кожа на челото й, откъдето започваше косата. — Заспивай сега — нареди й той.
На Хелън й се искаше да възрази, но беше твърде уморена от това, че се бе борила за живота си два пъти в един ден, за да има сили за нещо повече от едно непокорно примигване. Ръцете на Лукас се сплетоха като предпазна кошница на балон около заздравяващото й сърце и тя се отпусна напълно в прегръдката му. Заслуша се в отекващия звук на дишането му, звук, който си бе само негов, звук, който тя вече познаваше толкова добре, и потъна в дълбок сън без кошмари.
13.
Обгърнат в черни сенки, Креон се спотайваше пред къщата на Хелън, с очи, залепени за прозореца на стаята й. През четири врати оттам чуваше как Хектор се промъква през двора на съседите, за да го търси. Но Креон знаеше, че Хектор няма никакъв шанс. Никой не можеше да открие Креон нощем, ако той не искаше да бъде намерен.
Малкият му братовчед Лукас беше там горе, в леглото на Хелън, обвил ръце около нея, докато тя спеше. Креон се разтресе от главата до пръстите на краката, устоявайки на почти всепоглъщащия порив да скочи през стъклото и да се сбие с братовчед си за живота на Хелън. Или може би за самата нея. Креон вече не беше сигурен какво ще направи и тази новооткрита неувереност не му харесваше. Стисна зъби и се застави да се овладее. Ако предизвикаше братовчед си, това щеше да е битка на живот и смърт. Креон не се съмняваше, че ще спечели, но с тази победа щеше да изгуби всичко. Щеше да стане прокуденик, а Атлантида щеше да си остане изгубена.
Изборът беше ясен: безсмъртие или Хелън. Тогава защо се потеше от усилието да се съпротивлява? Чу как Хелън въздиша насън, а Лукас размърдва тялото си под нейното, придърпвайки я още по-близо. Краката на Креон се изопнаха сякаш по собствена воля. Направи две крачки към прозореца, с глава, замаяна от осветената в червено мъгла на кръвожадността.
Телефонът му започна да вибрира в джоба.
Предупреден за опасността, Хектор се впусна в спринт и се устреми право към лекия звук. Креон нямаше избор, освен да побегне. Не можеше да се справи с двамата си братовчеди и Хелън. Щеше да се наложи да се върне някой друг път.