Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Мислех, че това е твоят специалитет — неуверено се обърна Хелън към Лукас.
— Да. Той е много по-добър на земята от мен — ухилено отвърна Хектор вместо него. — Сега застани на ръце и колене. Нали се сещаш, като куче.
Въпреки факта, че Хектор умишлено се опитваше да раздразни Хелън, тя запази спокойствие и се съсредоточи върху инструкциите, които й бяха дали. Жиу-жицу беше отчасти физически контакт, което беше забавно, но главната част от него, истинското предизвикателство, беше в ума и мисленето. Струваше й се, че се опитва да сглоби някакъв пъзел, да се върне в предишната си форма, след като Хектор я беше превърнал в нещо, подобно на жив кравай. На няколко пъти го вбеси, като се кикотеше и стеснително се отдръпваше от изпълнените със сексуални намеци пози, които я караше да заема, но той не се предаде и продължи да работи с нея, вместо да остави Лукас да поеме урока.
— Не! Това няма да го бъде! — заяви Хектор, когато Лукас се опита да влезе в кръга. — Ти. Вън.
— Не й позволяваш да го усвои стъпка по стъпка, Хектор! — извика Лукас, застанал отвън пред клетката. Нямаше намерение да влезе в кръга и да наруши правилата на доджото, но крещеше от страничната линия. — Тя няма и понятие как да се отбранява!
— Е, ами, кофти — отвърна Хектор, като се надигаше измежду коленете на Хелън. — Няма начин да те пусна вътре, братле, така че просто забрави. — Посочи многозначително към проснатото тяло и разтворените крака на Хелън и повдигна вежди. Хелън започна да се смее истерично.
— Нямаш никакъв повод за тревога, Хектор — успя да изрече задавено тя. — Имай ми доверие.
Това накара Лукас да се изчерви. Хелън чу познат смях откъм външната страна на кръга.
— Гигълс? Ти ли си? — Надигна се и изблъска Хектор от себе си.
— Да, аз съм. Трябва да призная, Лен, бих си помислила, че ще е по-трудно някой да се намести между краката ти, но изглежда, че Хектор не среща никакви затруднения — подметна Клеър закачливо.
— Какво правиш тук? — попита Хелън изненадана.
— Опитах се да я спра, но тя просто нахълта и… — поде Джейсън с глас, заекващ от раздразнение.
— Наистина исках да ви видя как правите разни полубожествени неща! — каза Клеър, като го прекъсна рязко. — Никога преди не ми се е удавало да ви видя как нарочно правите всичките си номера.
— Номера? Ние не сме циркови понита, Клеър! — изкрещя й Джейсън.
Хелън погледна Хектор и сви рамене, докато Клеър и Джейсън продължаваха да се заяждат.
— Знаеш ли какво? Мисля, че им доставя удоволствие да се карат — отбеляза тя.
— Тя ти е приятелка — каза й Хектор.
— Той ти е брат — отвърна заядливо Хелън.
После чу вратата да се затръшва. Лукас беше излязъл от стаята. Хелън се изправи и извика след него, но не можеше да излезе от кръга, докато Хектор, нейният учител по бойни изкуства за днес, не я освободи. Обърна се към него и го погледна умолително.
— За днес може и да си спасена, но все още си в голяма опасност, да знаеш. Знам, че не ти харесва, но трябва да тренираш. А и, във всеки случай, ще бъде по-добре, ако просто го оставиш да те намрази сега, Хелън — каза той с усилие.
— За какво говориш? — попита тя, изненадана, че Хектор може да бъде толкова безчувствен.
— Преследвай го тогава, щом искаш — каза той, като извърна поглед. Хелън му се поклони и излезе тичешком от тренировъчния кръг. — Но само ще стане по-трудно — предупреди я, докато тя се обръщаше да затвори вратата. Тя я затръшна след себе си, за да подчертае мнението си по въпроса… макар че не знаеше точно какво беше то.
Изтича навън и чу дълбок тътнещ шум, който идваше откъм тенис кортовете. Затича, а после осъзна, че — ами да, разбира се — можеше да полети. Като подскочи във въздуха, погледна надолу и видя Лукас на превърнатите в арена тенис кортове, да хвърля копия по мишена. Той я видя и литна, пресрещайки я във въздуха.
— Хайде, ела — каза, като я хвана за ръка и погледна надолу към двама души на почти пустия плаж под тях. — Все още може да ни види някой.
Литнаха нависоко, отправяйки се на север към Грейт Пойнт, където можеха да бъдат сами. Спуснаха се на мекия пясък около фара и се преобразиха в двама нормални души, разхождащи се по мразовития бряг, хванати за ръце. След няколко минути Лукас все така мълчеше, затова Хелън реши да проговори първа.