Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Да, правя го.
— Но винаги сам?
— Можем да пренасяме хора на кратки разстояния, когато летим, ако се налага, но е невероятно изтощително да променяш гравитацията на други хора. По-добре просто да вървиш дотам.
Той се опитваше да звучи безразлично по въпроса, но лицето му беше посърнало. Хелън го погледна косо, като се опита да проумее какво ли трябва да е усещането да знаеш, че можеш да отидеш в Лувъра и да видиш „Мона Лиза“ вместо просто да погледнеш нейна репродукция в някоя книга, но ще трябва да отидеш там сам. Сигурно преживяването е било толкова самотно за него. През целия си живот е бил единственият Потомък, който може да лети, а това означаваше, че е бил изолиран в много отношения — докато не срещна нея.
— Имаме на разположение колкото си искаме време, за да видим света, но мисля, че за теб засега е по-добре да си стоиш тук. И тъй като не мога да те моля да правиш нещо, което сам не бих направил с готовност, обещавам, че няма да се отдалечавам от острова без теб — каза той.
— Да, как ли пък не — каза Хелън, като се засмя и се опита да издърпа ръката си от неговата, но той не я пускаше.
— Говоря сериозно — каза той, като дръпна ръката й и я притегли към себе си, докато тя почти не настъпи краката му. — Има и друга причина да искам да стоиш в района на острова, особено когато не съм с теб. Семейството ми не може да те предпази, ако не може да те намери. Не забравяй, онези жени още са някъде там. А Креон ще се върне за теб…
При споменаването на името на Креон, споменът се върна и я заля като потоп. Той се беше опитал да я убие и не беше успял само на косъм. Замайващата тъмнина беше достатъчно ужасна сама по себе си, но той я беше принудил да използва мълниите си и беше съживил и друг ужасен спомен.
— Хелън? — каза Лукас, като докосна бузата й и я обърна към себе си, за да го погледне. — Съжалявам, че го споменах, но знаеш, че трябваше.
— Знам, Лукас, не е това — поде тя и спря: имаше нужда от един миг, за да си събере мислите и да се съвземе. — Мислиш ли, че моите мълнии са опасни?
— Много — каза той сериозно. — Но само ако не се научиш да ги използваш.
— Не искам да ги използвам! Искам отново да забравя за тях!
— Хелън, вече не е нужно да бягаш от себе си — каза той, като погледна смръщено надолу към земята. — Виж, вината за това е отчасти моя. Трябваше да ти кажа за мълниите ти по-рано, но ми беше ясно, че по някаква причина ги избягваш, може би дори ги потискаш. Това, което всъщност исках, беше да ги откриеш сама и да поискаш да научиш за тях, както с летенето.
— Лукас, аз… — Хелън млъкна рязко, като клатеше глава. — Мисля, че убих някого с тях, а дори и да се опитваше да ме нарани, това все още ме ужасява.
— Вече не можеш да се страхуваш от силата си, Хелън — каза Лукас внимателно. — Ти си най-силната от всички ни, но цялата тази сила е безполезна, докато не я овладееш.
— Но аз цял живот съм се страхувала до смърт да използвам, която и да било от силите си — каза Хелън задавено, мислейки за спазмите си.
— Знам, че искам от теб да забравиш многобройните години, изпълнени със страдание, и вероятно няма да се случи изведнъж, но въпреки това трябва да се случи, и именно ти трябва да си тази, която ще го накара да се случи. Ти си най-удивително надарената Потомка, която съм виждал. — Лукас прокара грубо ръка през косата си и поклати глава, объркан. — Наистина, Хелън, ти не можеш да видиш себе си така, както те виждам аз, но ако можеше, щеше да онемееш. Време е да престанеш да се боиш от онова, което можеш да правиш, и определено е време да започнеш да използваш всичките си таланти, особено мълниите си, когато тренираш.
— Как се предполага да направя това, без да изпържа всички? Предполагам нямаш цял гараж с гръмоотводи? — опита се да се пошегува тя, смутена, че Лукас я смяташе за толкова могъща, но и — по-важно — че той изглежда обожаваше това нейно качество.
— Още не съм изпипал подробностите — каза той ухилено. — Но ще измисля нещо.
Когато влязоха в къщата, вече беше време за вечеря. Хелън беше щастлива да види, че Клеър е още там, седнала на масата, в очакване да получи храна като останалите от семейството, бъбрейки си с близнаците за някаква курсова работа, която трябваше да предадат на другата сутрин по един от курсовете за напреднали, и спря само за да помаха развълнувано на Хелън, когато тя и Лукас влязоха през задната врата.