Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Тогава просто ми кажи толкова много или толкова малко, колкото искаш — каза той тихо, като отстъпи от нея, за да й даде малко лично пространство. — Но ми кажи нещо. Какво стана?
— Скатах се от тренировка, защото не можех да понеса да те видя. Хектор ме намери да се крия на брега, аз му се озъбих, и той едва не ме удави, за да ми даде урок по смирение — избълва тя; в очите й напираха сълзи от изтощение. — После отидох при Клеър да поплача на рамото й и да й кажа, че съм Потомка. След това отлетях у дома, където Креон ме нападна, опита се да ми счупи врата и ме прободе в сърцето. Останалото го знаеш. Сега просто искам да си взема горещ душ и да си легна, защото замръзвам от студ, кожата ме сърби и не мисля, че мога да се справя с още нещо, случило се днес.
— Добре. Върви да вземеш душ — каза Лукас, като кимна сковано, докато се отдръпваше от пътя й. — Ще те чакам в стаята ти.
Хелън се качи залитайки по стълбите и изтича в банята. Влезе под душа и се разплака. Седнала във ваната, с пръскащата навсякъде около нея вода, тя вече не можеше да възпира сълзите си. Опита се да бъде възможно най-тиха и се надяваше, че монотонният силен шум на течащата вода ще заглуши плача й.
Когато най-после си изля всичко, тя се подсуши и си сложи приятно ухаещо късо потниче и памучни панталони, току-що извадени от пералнята. Докато почистваше с конец и миеше зъбите си в замъглената баня, чу как баща й се прибира и включва телевизора в дневната. Тя отиде до най-горния край на стълбите и извика надолу, за да му пожелае лека нощ. Той изсумтя в отговор същото, но беше твърде погълнат от опитите на „Ред Сокс“ да устискат до октомври, за да започне разговор. Хелън влезе в стаята си.
Лукас я чакаше вътре. Когато Хелън го видя, легнал върху завивките й, напълно облечен, изритал обувките си, тя спря и се вгледа в него от прага. Беше твърде дълъг за малкото й момичешко легло, но дори при това положение й се струваше съвсем редно той да лежи там. Той отвърна на втренчения й поглед за миг, а после преглътна мъчително, повдигна завивките и й направи знак да се мушне в леглото. Когато тя се поколеба, хваната натясно между желанието да възрази, че баща й може да влезе всеки момент, и порива да го помоли да си свали дрехите, той проговори.
— Силата на волята ми си има граници, Хелън — прошепна той. — И тъй като очевидно спиш с най-безсрамното прозрачно потниче, което съм виждал, ще трябва да те помоля да влезеш под завивките, преди да извърша някоя глупост.
Кръвта нахлу в лицето на Хелън и тя моментално скръсти ръце, за да прикрие гърдите си. Изтича и скочи под завивките. Лукас само се засмя и я покри със сгънатата завивка, сякаш това беше някаква забранена за пресичане граница, която щеше като с магия да попречи и на двамата да извършат „някоя глупост“. Когато тя се сгуши отдолу, той я обгърна с ръка и потри лице в тила й.
— Няма нужда да се смущаваш. След като те видях в нощницата на братовчедка ми, нямаш какво да криеш. Но защо плачеше под душа? — промълви той в косата й. Тя почувства как устните му се движат по скалпа й и усети натиска на хълбоците му през завивките, но ръцете му бяха като неподатлива клетка. Опита се да се обърне, за да го погледне в очите и да му покаже, че е добре дошъл под завивките при нея, но той не й позволяваше.
— Плачех, защото съм изпълнена с безсилен гняв! Защо правиш това? — прошепна тя във възглавницата си.
— Не можем, Хелън — бяха единствените му думи.
Целуваше я по врата и повтаряше отново и отново, че съжалява, но колкото и да се опитваше тя, той не й позволяваше да се обърне с лице към него. Хелън започна да се чувства, сякаш я използваха.
— Моля те, бъди търпелива — изрече той умолително, когато възпря ръката й, посягаща назад да го докосне.
Тя се опита да седне, да го избута от леглото си, каквото и да е, само да не е принудена да търпи да лежи до някого, който си играеше така жестоко с нея. Последва малко сборичкване, но той беше много по-добър от нея и още по-тежък, отколкото изглеждаше. С лекота блокираше всеки неин опит да го обгърне с ръце или крака или да впие устни в неговите.
— Искаш ли ме изобщо или просто си мислиш, че е забавно да ме дразниш по този начин? — попита тя, чувствайки се отблъсната и унижена. — Няма ли поне да ме целунеш? — Най-сетне успя с усилие да се обърне по гръб, където можеше поне да вижда лицето му.
— Целуна ли те, няма да мога да спра — прошепна отчаяно той, като се подпря на лакти, за да я погледне в очите.