Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Трябваха му десет минути да се скрие от Хектор в центъра на острова. Братовчед му беше упорит, но в крайна сметка задушаващата тъмнина на сенките на Креон обърка Хектор достатъчно, за да може Креон да се измъкне.
Подтичвайки към източния край на брега, Креон най-после провери самоличността на обаждането, което го беше спасило от ужасна грешка. Не се изненада, че беше от майка му. Тя може и да не беше Потомка, но притежаваше свръхестествено умение да подбира момента. Той й върна обаждане и й разказа какво беше открил, когато се опита да намушка Хелън.
Отначало тя не му повярва, макар във внимателно подбраните й думи Креон да долови, че изумлението й не идваше от убедеността, че описаното от него е невъзможно, а по-скоро, че тя се съмняваше самата Хелън да е отговорна за явлението, на което той беше станал свидетел. По някакъв начин майка му беше виждала или чувала за Потомък или Потомка, способни да пречупят острие с кожата си и преди, и Креон я притисна да му каже кой е бил. Вместо да отговори, тя отново поиска от него да опише Хелън. Той го направи.
— Е, нещо с острието на ножа ти трябва да не е било наред. Така, както описваш Хелън, не може да е тя или нейна дъщеря — каза Милдред бързо.
Креон продължи да притиска майка си и тя започна да се изпълва с все по-голямо раздразнение, като повиши тон и дори изруга няколко пъти. Креон беше шокиран от грубото й държание. Една дама никога не се принизяваше, като използва вулгарен език, и до този момент той дори не беше смятал майка си за способна на това. Попита я вежливо откъде може да е толкова сигурна, че острието на ножа му е било дефектно.
— Защото ако това момиче наистина беше неуязвимо за оръжия, щеше да кажеш също и че има най-красивото лице, което си виждал. Нямаше да си в състояние да пренебрегнеш този факт — това ти е в кръвта — отвърна тя кисело.
— А ако тя наистина има най-красивото лице, което някога съм виждал? Тогава какво? — попита Креон спокойно, макар че прекрасен прилив на адреналин изпращаше мразовити тръпки по кожата му. Линията затихна за цели пет секунди.
— Трябва да се прибереш вкъщи веднага. Трябва да съобщим на баща ти. Това е много по-важно, отколкото осъзнаваш — най-сетне изрече задавено Милдред, преди рязко да прекъсне разговора.
На другата сутрин Хелън се събуди стреснато; цялото й тяло се изтръгна рязко от съня и превключи към състояние на повишена бдителност за един миг. Ръката й политна към мястото на гърдите й, където се беше счупило острието от ножа на Креон, и трябваше да притисне пръсти към гръдната си кост, за да убеди себе си, че там няма зейнала дупка.
Чу слаб шепот, идващ от отсрещния край на стаята. Когато седна в леглото, видя Лукас да стои до прозореца, разговаряйки с някого отвън с толкова нисък глас, че никой човек не би могъл да го чуе. Часовникът до леглото й показваше пет и двайсет и пет, а небето едва започваше да сивее от изгряващата зора.
— Тя е в безопасност, това е всичко, което има значение — каза Лукас през прозореца.
— Не всичко, което има значение — дойде прошепнатият отговор.
Хелън се измъкна от леглото и отиде при Лукас на прозореца. Погледна надолу и видя Хектор, застанал точно в началото на моравата. Той вдигна поглед към Хелън и Лукас, като премести поглед от нея към него с възмутено изражение на лицето.
— Добре ли си? — троснато се обърна Хектор към нея.
— Да. Ти обаче не изглеждаш в особено добра форма — каза тя. Дори от тази височина, цяло стълбище над него, видя, че очите на Хектор бяха кръвясали от изтощение и тревога. Той отвърна със саркастична гримаса на съчувствения й поглед и се обърна към Лукас, за да го предупреди:
— Не се снишавай, докато не сме сигурни. Тя е в по-голяма безопасност във въздуха.
Хектор хукна толкова бързо, че Хелън можа да различи само размазания му силует. Лукас затвори прозореца и се облегна на него. Очите му бяха широко отворени и немигащи.
— Какво става? — попита Хелън с почти недоловим глас. Чуваше дълбокото дишане на баща си от спалнята му. За щастие той още спеше.
— Семейството ми отиде да търси Креон снощи — отговори Лукас със сведени очи. — Мислим, че е напуснал острова с чартърен полет, но още не сме сигурни.
— Отишъл си е? — попита Хелън, малко прекалено обзета от надежда.
— Може би. Но ако наистина е заминал, няма да е завинаги. — Лукас се взря в Хелън толкова настойчиво, че тя трябваше някак да протегне ръка да го докосне просто за да разчупи напрежението. Пристъпи напред и положи длан на гърдите му. Той трепереше.