Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Сега наказанието бе свършило и Арн се бе върнал у дома, но бе станал различен от останалите. Сварте го видя как работеше в ковачницата и трябваше неволно да си признае, че лично той нямаше на какво да научи този момък, въпреки че бе смятан за най-добрия ковач и Арнес. Честно казано, това бе дори обидно и не бе лесно да се преглътне тази обида.
Докато се подготвяха заедно за лова, се случиха още много неща, които озадачиха Сварте. Понеже с тях тръгваше и господарският син, им бе позволено да си изберат оръжие от кулата. Наблюдавайки как Арн си избираше лък, пробвайки тетивата, при това без каквото и да било усилие, Сварте разбра, че синът на господаря му е свикнал да държи оръжие в ръцете си. Решил кой точно лък да вземе, Арн бе започнал да си подбира старателно стрели. Сварте имаше съвсем смътни представи с какво се занимаваха вярващите в Белия Христос в манастирите си и това, че те съвсем определено можеха да стрелят с лък, явно не съвпадаше с пиперливите шегички по техен адрес, които пускаха и Сварте, и останалите крепостни.
След като изведоха яздитните коне, за да ги оседлаят, Кол намекна предпазливо, че Арн, като господарски син, има правото да си избере кон по свой вкус и той със сигурност щял да бъде по-добър, отколкото неугледната му манастирска кранта. Арн обаче само се изсмя в отговор, всъщност без злоба, и каза, че щом излязат на открито място, ще им покаже, че това въобще не е кранта.
Сварте разбираше от коне не повече, отколкото останалите, но и не по-малко от тях. Обикновено той подковаваше конете в Арнес, сега вече с новите подкови, които, честно казано, бяха значително по-добри от предишните, и яздеше, както и всички останали — свободни хора или крепостни, селяни или воини. Така обаче, както яздеше Арн, Сварте не умееше и веднага си го призна. След като се отдалечиха от Арнес на известно разстояние, Арн започна да прави с коня си такива неща, каквито никой друг не би могъл, и по този въпрос Сварте и Кол стигнаха бързо до съгласие. Кончето му, което изглеждаше неугледно, докато стоеше мирно, се оказа на практика силно и бързоного, щом само Арн го яхна, и гледайки го, човек неволно го сравняваше с коня на Один.
На ловците невинаги им бе лесно да разберат Арн и често се съветваха помежду си, което ги смущаваше, така че през първите часове яздеха почти без да разговарят.
Щом само стигнаха дъбравите на Кинекуле край Хюсабю, се изясни, че Арн все пак не е никакъв ловец, както и брат му. От господаря Ескил обаче го отличаваше това, че разбираше, когато грешеше, извиняваше се и разпитваше какво и как трябва да се прави.
Така се случи и когато се приближиха за пръв път близо до елени, почиващи си на една горска поляна. Силният вятър духаше в лицата на ловците и шумолеше със сухите есенни листа. Това измами острия слух на животните и на ловците се удаде да се приближат до тях на разстояние от един изстрел. Сварте и Кол ги бяха забелязали отдавна, но Арн ги видя изведнъж и заговори възбудено. Чули гласа му толкова ясно, колкото и Сварте и Кол, животните скочиха на мига и побягнаха.
Вечерта край огъня Арн задаваше множество детински въпроси. Сварте и Кол отговаряха търпеливо на юношата, без да показват какво мислят всъщност. Да, ловецът трябва винаги да се промъква към дивеча срещу вятъра, защото в противен случай елените и глиганите, а и всички останали животни, ще го усетят. Да, ако наоколо е тихо и безветрено, те чуват човека на разстояние полет на стрела. В противен случай — по средата на разстоянието. Не, не трябва да се убиват елени с рога, защото те са най-лоши на вкус, особено по това време, когато току-що е отминало разгонването. Да, разгонване е, когато самците покриват самките, и тогава месото им мирише силно на урина. Същото се отнасяло и за глиганите. Не трябва да се убиват големите диви прасета, а по-добре — глиганчетата със средни размери. Добре е да се уцели свиня майка с прасенца, защото, след като умира, около нея се събират всичките прасенца и ако им провърви и боговете помогнат, може да бъдат убити и прасенцата, а месото им е най-хубаво на вкус.
Докато седяха до огъня и отговаряха на наивните въпроси на господарския син, се чу страшен рев в близката дъбова гора. Арн скочи уплашено и грабна лъка си, поглеждайки въпросително към Сварте и Кол. Те обаче седяха и се усмихваха мълчаливо. Видял, че те не са уплашени, Арн седна учудено на мястото си.
Сварте му обясни, че простите хора наричат този рев по всякакъв, който им хрумне, като се почне от войнствения боен вик на планинския крал и се свърши с крясъците на троловете, които си отмъщават на хората. Разбира се, всичките тези нечисти сили съществуват, но на практика така реве стар елен самец. Звукът му плаши мнозина, защото е най-силният в гората, но за ловеца е голям късмет да го чуе, защото това означава, че след няколко часа, когато замъждука разсъмването, може да бъдат открити кошутите, след които тича старият самец. Ако се следва еленът — неговият силует в тъмнината, особено през ранна есен, може да се добереш до кошутите с еленчетата, месото им е годно за печене, за солене и веене.