Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Отначало Дорамин заяви, че в дните на своята младост е разчитал на силата си, но сега се бил състарил и изморил… Като гледа внушителната му фигура и надменните малки очички, които хвърляха на всички страни зорки, изпитателни погледи, човек неволно го сравнява с някакъв хитър, стар слон; бавно се повдигаха и отпускаха широките му гърди — мощно и равномерно като диханието на спокойно море. Той твърдеше, че безгранично се доверява на мъдростта на туан Джим. Ах, само да може да постигне обещанието! Една дума би била достатъчна!… Неговото мълчание, тихият бумтеж на гласа му напомняха последните усилия на стихваща буря.
Опитах се да отклоня въпроса. Това беше трудно, тъй като не можеше да има съмнение, че властта е в ръцете на Джим; изглежда, в неговото ново обкръжение нямаше нищо, което той да не може да задържи или даде. Но, повтарям, то беше нищо в сравнение с мисълта, която ми дойде в главата, докато слушах внимателно: помислих, че Джим се е доближил съвсем до възможността най-сетне да постигне съдбата си.
Дорамин бе загрижен за бъдещето на страната и ме порази обратът, който той придаде на разговора. Страната остава там, където й е съдено да бъде, но белите хора — каза той — идват при нас и като постоят малко, си отиват. Отиват си и хората, изоставени от тях, не знаят кога да очакват тяхното завръщане. Белите си заминават за своята страна, при своя народ и така ще постъпи и този бял човек.
Не зная какво ме накара да възкликна енергично: „Не, не!“ Разбрах своята непредпазливост, когато Дорамин обърна към мене лицето си, набраздено от дълбоки бръчки и неподвижно като огромна кафява маска, и замислено каза, че за него това е добра вест, а после пожела да узнае защо.
Дребната му, добродушна, подобна на магьосница жена седеше от другата ми страна подгънала под себе си крака; главата й беше покрита. Тя гледаше през огромния отвор на стената. Видях само кичура бели коси, изпъкващата скула, лекото дъвчещо движение на острата брадичка. Без да откъсва очи от ширналите се гори, простиращи се до самите хълмове, тя ме попита с жаловит глас защо той, толкова млад, е напуснал своя дом, отишъл е толкова далеч, преминавайки през толкова опасности? Нима няма семейство, няма близки в родината си? Няма ли стара майка, която винаги да си спомня лицето му?…
Тези въпроси ме свариха съвсем неподготвен. Измърморих нещо под носа си и поклатих глава. По-късно разбрах, че съм имал твърде жалък вид, когато съм се мъчел да се измъкна от трудното положение. От онзи миг обаче старият накхода стана мълчалив. Страхувам се, че той не беше много доволен и несъмнено бях му дал храна за размишления. Странно, но вечерта на същия ден (това беше последният ми ден в Патусан) аз още веднъж се сблъсках с този въпрос: неизбежното в съдбата на Джим „защо?“, на което няма отговор.
И тъй, преминавам към историята на неговата любов. Изглежда, си мислите, че можете лесно да си представите тази история и сами. Слушали сме толкова подобни истории и мнозина от нас изобщо не ги наричат любовни. Повечето от тях считаме за игра на случайността — изблик на страст или може би само младежко увлечение, което в края на краищата е обречено на забрава, дори да е преминало през истинска нежност и съжаляване. Такъв възглед е обикновено правилен и навярно работата стои така и в нашия случай… Впрочем не зная. Да се разкаже тази история съвсем не е лесно, както може да изглежда — ако се подходи към нея от обикновена гледна точка. Очевидно тя прилича на всички истории от такъв род; обаче виждам на заден план меланхоличната фигура на жена — призрак на жестоката мъдрост; жена, погребана в самотен гроб. Тя гледа сериозно, безпомощно; на устата и лежи печат. Гробът, на който се натъкнах по време на утринната ми разходка, представляваше безформена кафява могилка с хубав бордюр от късове бял корал в основата и заградена с кръгла ограда от разцепени фиданки, чиято кора не е обелена. Гирлянда от листа и цветя обвиваше горния край на забитите колчета и цветята бяха свежи.