Безсънна (Търсачът в дълбините)

— До голяма степен? — попита Хелън.

— Мислеше, че понеже съм син на Аполон, е имало нещо общо с музиката. Което не беше лоша догадка — призна Лукас неохотно.

— Наистина имаш прекрасен глас — каза Хелън. Искаше да подтикне Лукас да не спира да говори, само за да чува този глас и да го чувства, изпънат до нея в леглото й, възможно най-дълго. — Но защо музика?

— Отначало Орион мислеше, че правя каквото направил Орфей, когато последвал мъртвата си съпруга в Подземния свят, като се опитал с пеенето си да я върне пак към живота. В крайна сметка обаче, свърза откраднатите оболи с мен, смени Орфей с Морфей, и се досети как съм го направил. После ми разказа защо си толкова зле и ме помоли да пробвам това с теб — каза Лукас по такъв начин, който накара Хелън да заподозре, че по време на онези разговори чрез текстови съобщения беше ставало нещо много повече, отколкото Лукас признаваше. — Той е умен тип.

— Какво? Да не би сега да сте най-добри приятели? — попита Хелън с повдигнати вежди. Лукас преглътна мъчително, сякаш го беше наранила. Загрижена, Хелън посегна и прокара ръка през лицето му, опитвайки се да изтрие тъгата, която се беше появила там толкова бързо.

— Уважавам го. Дори и ако отказва да направи каквото искам. — Гласът му прозвуча грубо и гъгниво. — Време е да спиш.

— Не съм уморена — каза тя бързо, спечелвайки си лек смях от Лукас.

— Изтощена си! Без повече спорове — упрекна я той строго, макар че закачливото му изражение лиши думите му от укорителна нотка. — Помоли Морфей да те дари отново със сънища. Беше много мил към мен. Не се съмнявам, че ще ти помогне, ако може.

— Ще останеш ли? — помоли Хелън. Взираше се в него, изпълнена с обожание. — Моля те, ще останеш ли с мен?

— Докато мога да издържа — обеща той, потръпвайки. — Никога не се простудявам, но по дяволите! Тук е истински фризер.

— На мен ли го казваш — рече Хелън, като забели очи. — Ела да ме топлиш. — Лукас се засмя тихо и поклати глава, сякаш не знаеше какво да прави с нея.

Лягайки върху завивките, той се настани, оставяйки Хелън да се свие удобно. Сгъна ръцете й във формата на буквата „Х“ на гърдите и приглади косата й назад, сякаш я полагаше в гроба. Погледна напрегнато надолу към нея.

— Отвори уста — прошепна Лукас.

Хелън почувства как той се тресе и видя как по лицето му преминаха безброй чувства, докато пъхаше тежкото плоско златно късче под езика й. То беше още топло от допира до тялото му, леко солено, и тежестта му в устата й беше забележително успокояваща. Лукас посегна и нежно затвори клепачите й. Докато държеше дланта си присвита над очите й, Хелън почувства как той докосва леко бузата й с устни, когато се наведе към ухото й.