Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Не.
Двамата се спогледаха.
— Е, вече знаете — въздъхна Бекер.
— Благодаря ви.
Професорът си тръгна. Хари продължаваше да се пита дали снимката виси накриво. Потънал в размисли, той изобщо не забеляза, че водата завря, каната се изключи и червената светлинка под копчето изгасна.
Двайсет и трета глава
В седем сутринта облаците скриваха плахата дневна светлина. Хари се качи на седмия етаж в жилищна сграда в квартал „Фрогнер“. Сабото беше оставил вратата към апартамента си открехната и Хари влезе. Завари стария си приятел седнал на дивана, опънал крака върху зелената масичка, с дистанционното в лявата ръка. Записът на екрана вървеше отзад-напред и кадрите приличаха на дигитална мозайка.
— Няма ли да пийнеш една бира? — попита Сабото за втори път и вдигна бутилката си. — Събота е.
Хари имаше чувството, че вижда как из въздуха се носят стотици бактерии. И двата пепелника преливаха от угарки.
— Не, благодаря — отвърна Хари и седна. — Е?
— Имах само една нощ на разположение — оправда се Сабото и спря DVD-плейъра. — А работата отнема обикновено няколко дни.
— Този човек не е професионален комарджия — напомни Хари.
— Грешиш — възрази Сабото и отпи от бутилката. — Блъфира по-успешно от мнозина картоиграчи. Тук му задаваш въпроса, на който очакваш да те излъже, нали?
Сабото пусна записа. На екрана Хари се видя в телевизионното студио, облечен в тесничко сако на тънки райета — шведска марка, черна тениска — подарък от Ракел, дънки „Дизел“ и кубинки. Позата, която бе заел, изглеждаше доста неудобна. Сякаш по облегалката на стола имаше пирони и той не смееше да се отпусне назад. Въпросът му прозвуча глухо по тонколоните:
— Ще я поканиш ли в хотелската си стая?
И отговорът:
— Не, няма да я поканя.
В този миг Сабото стопира кадъра.
— Знаеш ли със сигурност, че тук те е излъгал? — попита той.
— Да. Изчукал е една приятелка на Ракел. Жените нямат навика да се хвалят с измислени сексуални подвизи. Какво е твоето впечатление?
— Ако разполагах с време да го прехвърля на компютъра, щях да уголемя очите му, но би било излишно. И така виждам как се разширяват зениците му. — Сабото посочи екрана с изгризания си нокът. — Класически симптом на притеснение. Погледни как се разширяват и ноздрите му, макар и съвсем леко. Хората реагират така, когато са подложени на стрес и мозъкът се нуждае от повече кислород. Това обаче не означава непременно, че Стьоп лъже. Мнозина се чувстват притеснени дори докато казват истината. Други пък изричат напълно невъзмутимо лъжа след лъжа. Виж колко спокойно е отпуснал ръцете си.
Хари забеляза, че гласът на Сабото се промени. Стана по-мек, почти приятен. Хари се загледа в екрана. Ръцете на Стьоп наистина лежаха отпуснати една върху друга в скута му.
— За съжаление не съществуват универсални признаци за лъжа — продължи Сабото. — Всички комарджии са различни. Затова трябва да открием кое се променя у конкретния човек, когато лъже и когато казва истината. Представи си, че имаме задачата да начертаем триъгълник. Нужни са ни две отправни точки, нали?
— Едно лъжливо и едно истинно твърдение. Звучи елементарно.
— Правилно се изрази „звучи“ елементарно, но не е. Ако предположим, че Стьоп е искрен, когато говори за създаването на списанието си и за причините да презира политиците, имаме и втората точка. — Сабото превъртя малко по-напред и пусна записа. — Гледай.
Хари го послуша, но не забеляза нищо. Поклати неразбиращо глава.
— Ръцете — насочи го Сабото. — Наблюдавай ръцете му.
Хари насочи поглед към кафявите пръсти на Стьоп, отпуснати върху ръкохватките.
— Продължават да излъчват спокойствие — отбеляза Хари.
— Да, но той не ги крие. Когато им се паднат слаби карти, неопитните картоиграчи обикновено ги закриват особено грижливо с ръка. А ако решат да блъфират, слагат длан пред устата си, за да не се вижда изражението им. Наричаме ги потайници. Други пък правят точно обратното: подчертават блъфа, като се изправят гордо на стола, изтеглят назад рамене и си придават по-внушителен вид. Тях ги наричаме блъфьори. Стьоп е от потайниците.
— Да не би…? — наведе се напред Хари.
— Да, точно така. Разгадах го. Когато лъже, сваля лявата си ръка от ръкохватката и закрива с нея дясната. Явно е десняк.
— А как реагира, когато го питам дали прави снежни човеци?
Хари изобщо не се опитваше да скрие нетърпението си.