Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— За какво мислиш? — попита Катрине.
— За размножаване.
— Охо?
Хари ѝ подаде кутия. Катрине я отвори. Най-отгоре имаше лист с инструкции как се взема натривка от устна кухина за ДНК-тест.
— Става дума за бащинство — обясни Хари. — Но засега не знам подробности.
— И къде отиваме? — Катрине вдигна въпросително пликче с клечки за уши.
— В Сулихьогда, за да вземем проби от близнаците.
По полята около имението снегът вече сдаваше фронта. Изглеждаше сив и мокър върху територията, която продължаваше да владее. Ролф Утершен ги посрещна на стълбището и ги покани вътре да пийнат по чаша кафе. Докато събличаха връхните си дрехи, Хари му съобщи с каква цел са дошли. Ролф Утершен не прояви интерес за какво им е биологичен материал от дъщерите му, само кимна в знак на съгласие.
Близначките плетяха във всекидневната.
— Какво майсторите? — поинтересува се Катрине.
— Шал — отговориха те в хор, — леля ни помага.
Ане Педершен, седнала в люлеещия се стол, също плетеше. Кимна усмихнато на Катрине.
— Трябва ми малко слюнка от устата ви — обяви засмяно полицайката и размаха клечка за уши. — Кажете „ааа“!
Момиченцата избухнаха в смях и веднага оставиха плетките.
Хари последва Ролф Утершен в кухнята. Там миришеше на току-що сварено кафе.
— Значи сте сгрешили и онзи лекар не е Снежния човек? — попита Ролф.
— Възможно е, но не е изключено Ветлесен да е бил свързан със случая по някакъв начин. Имате ли нещо против да надникна в плевнята?
Ролф Утершен го подкани с жест да направи каквото е нужно.
— Ане почисти пода — уточни той. — И едва ли са останали следи.
И наистина — вътре всичко беше подредено и измито. Хари си спомняше колко дебел слой кръв бе засъхнал върху пода, когато Холм взе проби оттам. Сега дъските бяха излъскани. За кръвта подсказваше единствено розовото им оцветяване. Той застана до дръвника и погледна вратата. Опита се да си представи как Силвия коли кокошки, когато Снежния човек се появява на вратата. Дали я е изненадал? Беше обезглавила две кокошки. Не, не две, а три. Две плюс една. Защо плюс една? Хари затвори очи. Двете кокошки намериха до дръвника. Кръвта им бе текла в следите, останали от ударите с брадвата. Обикновено така се колят кокошки. Третата обаче се намираше по-далеч върху пода и бе изпоцапала дъските с кръв. Сякаш я бе заколил аматьор. Кръвта по шията ѝ се бе съсирила. Точно като кръвта по шията на Силвия. Хари си спомни какво обяснение предложи Бьорн Холм. Мисълта, появила се изневиделица в главата му, изобщо не беше нова. Беше се спотайвала до останалите полуобмислени, полусдъвкани, полуреални предположения. Сега обаче придоби завършен вид: третата кокошка беше убита като Силвия Утершен, с клуп с нажежаема жичка.
Хари приклекна да огледа по-внимателно дъските, обагрени в розово.
Ако наистина Снежния човек е обезглавил третата кокошка, защо е използвал такъв клуп, а не брадва? Много просто: защото брадвата е изчезнала в тъмната гора. Следователно е заклал кокошката след убийството на Силвия Утершен. Изминал е целия път обратно до къщата, за да го направи. С каква цел? Вуду ритуал? Внезапна прищявка? Глупости, този тип убийци са като машини и винаги се придържат към предначертан план, не нарушават схемата си на действие.
Трябва да е имал основателна причина.
Каква?
— Каква е причината да го правим? — чу гласа на Катрине.
Хари изобщо не я бе чул да влиза. Стоеше до вратата на плевнята и единствената крушка в помещението осветяваше ясно лицето ѝ. Тя му показа две пликчета с клечки за уши и протегна ръка да му ги подаде. От гледката го побиха тръпки. Подсети го за случката в дома на Бекер. Но забеляза и друго, някаква прилика.
— Нали ти казах — промърмори Хари и отново се върна към огледа на розовите следи. — Струва ми се, че надушвам роднинска връзка. Някой се опитва да я потули.
— Кой? — попита тя и тръгна към него. Токчетата на високите ѝ ботуши затракаха върху дъските на пода. — Кого си набелязал?
Приклекна до него. Сгряващата миризма на мъжкия ѝ парфюм бързо се разнесе из студения въздух и нахлу в ноздрите му.