Снежния човек

Зрителите се засмяха малко несигурно.

Хари Хуле поклати глава.

— Хайде, де, признай си — настоя Бусе. — Не може в полицията да не постъпват жени. Какво правиш, когато някоя колежка те помоли да ѝ изясниш допълнително как се обискира престъпник?

Публиката в студиото избухна в смях. От сърце. Бусе се усмихна доволно. Ала Хари Хуле изобщо не сметна шегата за забавна. Изглеждаше притеснен и непрекъснато гледаше към изхода. В миг на паника Уда се изплаши, че старши инспекторът ще стане и ще си тръгне. Но той се обърна към Стьоп:

— А ти как ще постъпиш, ако след твоя лекция в Тронхайм при теб дойде жена и ти направи предложение за секс, но има само една гърда? Ще я поканиш ли в хотелската си стая?

Зрителите млъкнаха. Дори Бусе остана потресен. Само Арве Стьоп явно намираше въпроса за забавен.

— Не, няма да я поканя. Не защото ми пречи, че има само една гърда, а защото леглата в хотелските стаи в Тронхайм са много тесни.

Зрителите посрещнаха шегата със смях, но само защото тя сложи край на неловкото мълчание. Водещият представи психоложката.

Заговориха за игрите на възрастните и Уда забеляза, че Бусе избягва да се обръща с въпроси към Хари Хуле. Явно смяташе полицая за прекалено неадекватен. Затова Арве Стьоп, който определено знаеше как да се държи пред камера, получи възможността да участва още по-активно в разговора.

— По какви игри си падаш, Стьоп? — поинтересува се Бусе с невинно изражение, подчертаващо допълнително палавия подтекст на въпроса.

Уда ликуваше: хрумването беше нейно. Преди Стьоп да отговори, Хари Хуле се наведе към него и го попита високо и ясно:

— Правиш ли снежни човеци?

Уда усети, че нещо не е наред. Подканващият гневен глас на Хуле, агресивният език на тялото му; повдигнатата изненадано вежда на Стьоп, изопнатото му лице. Бусе не се намеси. Уда се чудеше какво става. Изминаха четири секунди — цяла вечност на телевизионния екран. После разбра, че Бусе си знае работата. Макар да смяташе за своя отговорност да поддържа тона на разбирателството в студиото, водещият си даваше сметка, че най-важната му задача е да забавлява зрителите. А какво по-забавно от хора, които се гневят, изгубват контрол, избухват в сълзи, изпускат си нервите или по друг начин разголват чувствата си пред многобройната аудитория в студиото и пред малкия екран? Затова Бусе пусна юздите и погледна въпросително Стьоп.

— Правя снежни човеци, разбира се — отвърна той. — Предимно до басейна ми — върху терасата на покрива. Правя ги по подобие на членовете от кралското семейство. Така, когато дойде пролет, нещата, които не подхождат на годишното време, се разтапят пред очите ми.

За първи път тази вечер Стьоп не пожъна нито аплодисменти, нито оживени възгласи. Би трябвало да знае, че коментари с антимонархическа насоченост по принцип не се ползват с общественото одобрение.

Бусе сложи край на мълчанието, като представи поп звезда, дошла в студиото, за да говори за скорошния си нервен срив на сцената. В края на предаването тя щеше да изпее най-новата си песен. От понеделник сингълът тръгваше по радиата.