Снежния човек

Кабинетът на Герда Нелвик побираше само няколко етажерки с класьори и бюро с настолен компютър, върху което бяха натрупани високи купчини документи. На голяма снимка, сместена между книжата, се усмихваха две момчета със сноуборд в ръка.

— Синовете ви? — попита Хари и седна.

— Така казват — усмихна се тя.

— Моля?

— С колегите обичаме да се шегуваме на тази тема. По телефона споменахте, че идвате във връзка с ДНК-анализ, извършен в нашата лаборатория.

— Да. Искам да разбера какви поръчки са пристигали от конкретно място през последните дванайсет години и кой по-конкретно е изпращал пробите.

— За какво място става дума?

— Клиниката „Мариенлюст“.

— Сигурен ли сте?

— Защо?

Тя сви рамене.

— По принцип тестовете за бащинство се поръчват от съдилища или адвокати. Понякога и от частни лица, но рядко от болнични заведения.

— В случая не се касае за проверка на бащинство, а за установяване на роднинска връзка заради опасност от наследствено заболяване.

— Аха — кимна Герда. — Значи фигурират в базата данни.

— Можете ли да проверите още сега?

— Ако разполагате с… — Герда погледна часовника — … трийсет секунди, да.

Хари кимна.

Тя въведе името на клиниката, като си диктуваше на глас:

— М-а-р-и-е-н-л-ю-с-т.

Облегна се на стола и изчака компютърът да приключи търсенето.

— Лошото време действа потискащо, нали? — обърна се тя към Хари.

— Да — кимна разсеяно той, докато слушаше тракането на харддиска, сякаш за да разбере дали отговорът на машината ще оправдае очакванията му.

— Тъмнината убива настроението — продължи Герда. — Дано скоро завали сняг. Ще стане малко по-светло.

— Мм.

Тракането спря.

— Да видим — промърмори Герда и се вторачи в екрана.

Хари си пое дълбоко дъх.

— Клиниката „Мариенлюст“ действително е била наш клиент. Но не и през последните седем години.

Хари напрегна мозъка си. По кое време Идар Ветлесен е преустановил практиката си там?

Герда смръщи вежди.

— Преди това обаче виждам доста поръчки.

Тя се поколеба. Хари искаше да го чуе от нейните уста. Не му се наложи да чака дълго:

— Струват ми се твърде много за медицински център.

Хари усещаше, че е на прав път, който ще го изведе от лабиринта. По-точно ще го вкара в лабиринта, в самата сърцевина на мрака.

— Разполагате ли с имената и личните данни на изследваните лица?

— Обикновено да, но в този случай клиниката явно е пожелала да останат анонимни — поклати глава Герда.

Проклятие! Хари затвори очи и се замисли.

— Но все още разполагате с резултатите от тях, нали? Имам предвид, знаете дали въпросното лице е баща на детето, или не.

— Да — потвърди тя.

— И какви са те?