Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Лъже — отвърна Сабото.
— Но коя част от изказването му е лъжа? Че прави снежни човеци, или че ги прави на терасата си?
Сабото изсумтя — вероятно нещо като смях.
— Това не е точна наука — натърти той. — Както вече ти казах, Стьоп не е слаб картоиграч. През първите няколко секунди, след като му задаваш въпроса, той не отмества ръце от ръкохватките, сякаш възнамерява да отговори искрено. Същевременно забелязваме как ноздрите му се разширяват леко: вероятно под влияние на стреса. Накрая той все пак решава да те излъже и закрива дясната си ръка.
— Да. Значи крие нещо, нали?
Сабото присви устни, за да покаже, че е много трудно да отговори категорично на този въпрос.
— Възможно е и да лъже умишлено, за да бъде разобличен. С цел да те заблуди, че има причини да крие истината.
— Не те разбирам.
— Понякога професионалистите в покера, макар да са получили хубави карти, плащат, без да покачват залога, а според езика на тялото им все едно блъфират. Тези фалшиви сигнали често се оказват достатъчни, за да заблудят по-неопитните играчи: мислят си, че са разкрили блъфа, и се включват в играта. Общо взето, поведението на Стьоп излъчва точно такова послание. Прилича на изигран блъф.
— Значи според теб Стьоп иска да си мисля, че той крие нещо?
Сабото огледа празната бутилка в ръката си, после и хладилника. След ленив опит да надигне едрото си тяло от дивана се отказа и въздъхна.
— Казах ти: това не е точна наука. Ще ми донесеш ли…?
Хари стана и се приближи до хладилника. Наум се проклинаше. Когато се обади на Уда от екипа на Бусе, знаеше, че на драго сърце ще го поканят в студиото и ще му се отвори възможността да задава директни въпроси на Стьоп, а самият формат на предаването изисква камерата неизменно да следи човека, отговарящ на въпросите, в близък или в средноблизък план, тоест от кръста нагоре. А тези факти създаваха идеална предпоставка за задълбочен анализ на Сабото. И въпреки всичко претърпяха неуспех. Този разговор беше последната спасителна сламка, последното осветено място. Останалото тънеше в мрак. Вероятно предстояха десет години, през които полицията ще търси на сляпо с надеждата все пак да извади късмет и убиецът да сбърка някъде.
Хари се взираше в старателно подредените бутилки бира в хладилника. Безупречният им „строй“ контрастираше ярко на фона на безпорядъка в апартамента. Хари се поколеба. Взе две бутилки. Пръстите го заболяха от допира със студеното стъкло. Пусна вратата на хладилника.
— Мога да изоблича Стьоп в безспорна лъжа в един-единствен момент — обади се Сабото от дивана: — когато твърди, че в рода му няма случаи на психически отклонения и наследствени заболявания.
Хари успя да подложи крак и да спре вратата на хладилника. Светлинката от процепа се отрази в голия тъмен прозорец.
— Повтори — помоли той.
Сабото повтори.
След двайсет и пет секунди Хари вече бе преполовил стълбите към входа, а Сабото — бутилката с бира, която Хари му хвърли.
— И още нещо, Хари — промърмори Сабото под носа си, макар приятелят му да не можеше да го чуе. — Когато Бусе те попита дали в живота ти има специална жена, ти отрече. — Сабото се оригна. — По-добре не се захващай с покер.
Докато шофираше, Хари се обади по телефона. Още преди да се е представил, гласът в слушалката го поздрави:
— Здравей, Хари.
Старши инспекторът изтръпна при мисълта, че Матиас Люн-Хелгесен или е запомнил номера му, или го е запаметил в указателя на телефона си. Зад Матиас се чуваха гласовете на Ракел и Олег. Почивен ден. Семеен уют.
— Искам да те питам нещо за клиниката „Мариенлюст“. Картоните на пациентите пазят ли се някъде?
— Съмнявам се — отвърна Матиас. — Май имаше някаква наредба, според която всички данни за пациентите следва да се унищожат, ако никой не поднови дейността на болничното заведение. Ако е важно, ще проверя.
— Ще ти бъда благодарен.
Хари мина покрай метростанция „Виндерен“. Връхлетяха го призраците на далечен спомен за гонка, катастрофа, починал колега, слухове, че Хари е карал колата и е трябвало да изследват кръвта му за наличие на алкохол. Оттогава мина доста време. Изтече много вода. Белезите по кожата се заличиха, но онези в душата останаха.
Матиас му звънна след четвърт час.
— Говорих с Грегершен — беше началник на клиниката „Мариенлюст“. Всички данни са унищожени. Спомням си обаче, че неколцина колеги, сред които и Идар, отнесоха картоните на своите пациенти.
— А ти?
— Понеже нямах намерение да отварям частна практика, оставих всички картони в клиниката.