Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Какво беше това, по дяволите? — попита продуцентът Губе, застанал зад Уда.
— Сигурно не е съвсем трезвен — предположи тя.
— За бога, той е полицай!
В същия миг Уда се сети, че присъствието на Хари Хуле всъщност е неин успех.
— Обаче, признай, страшно добър е! — отбеляза тя.
Продуцентът не реагира.
Поп звездата разказваше за наследствения характер на психичните си проблеми. Уда си погледна часовника. Четирийсет секунди. Темата бе станала прекалено сериозна за петък вечер. Четирийсет и три. Бусе прекъсна звездата след четирийсет и шест:
— А ти, Арве? — Водещият имаше навика в края на предаването да се обръща към основния си гост на малко име. — Имаш ли опит с психични проблеми или други наследствени болести?
— Не, Бусе, нямам — отговори с усмивка Стьоп. — Освен ако пристрастеността към свободата не се смята за болест. Обременен съм генетично със стремеж към независимост.
Дойде моментът Бусе да се обърне към гостите за кратко обобщение, а после да представи сингъла. Психоложката каза няколко думи за финал по темата за игрите на възрастните. Бусе погледна Хари:
— След като Снежния човек вече не е сред нас, вероятно и ти ще имаш възможност да се отдадеш на малко забавления, Хари?
— Не — отвърна полицаят, отпуснал се върху стола и изпънал дългите си крака чак до поп звездата. — Още не сме заловили Снежния човек.
Бусе повдигна едната си вежда с усмивка. Очакваше продължението — завършека на остроумната шега. Уда се молеше той да е по-сполучлив от началото.
— Не съм казвал, че Идар Ветлесен е Снежния човек — уточни Хари Хуле. — Всъщност наличните улики сочат точно обратното и имаме всички основания да подозираме, че Снежния човек е на свобода.
Бусе се засмя. Обикновено така се опитваше да заглади неуспешните опити на гостите си да проявят чувство за хумор.
— Шегуваш се, нали? Надявам се да е така заради спокойния сън на жена ми.
— Не се шегувам. Ни най-малко.
Уда погледна часовника и прокара ръка през гърлото си, за да покаже на Бусе, че са пресрочили ефирното време. И без да се обръща, Уда знаеше: в момента режисьорът подскача зад нея и също прави знаци. Ако Бусе искаше зрителите да чуят поне първия припев от сингъла преди финалните надписи, се налагаше незабавно да приключи с приказките. Водещият обаче беше ненадминат. Интуицията му подсказваше колко по-важно е да изслуша Хари Хуле. Никакви радио сингли не биха могли да се мерят с новина за Снежния човек. Затова Бусе игнорира напълно сигналите на екипа си, наведе се напред, за да покаже недвусмислено на аудиторията: ето това е гвоздеят на вечерта. Тук, по време на моето предаване полицията направи сензационно признание. Треперенето на гласа му звучеше почти неподправено:
— Нима твърдиш, че полицията ни е излъгала, Хуле? И Снежния човек се разхожда на свобода, и продължава да убива?
— Не сме лъгали. Просто в разследването се появиха нови обстоятелства.
Бусе се завъртя на стола си и Уда сякаш чу как операторът вика „Камера 1“. Ала лицето на Бусе отново се появи в кадър и се вторачи право в обектива:
— За новите обстоятелства в случая ще разберем повече във вечерната емисия новини. Гледайте ни и следващия петък. Благодаря ви, че бяхте с нас. Довиждане.
Уда затвори очи. Радио сингълът започна.
— Мили боже — прошепна продуцентът, останал без дъх. И повтори: — Мили боже!
На Уда ѝ идеше да крещи от въодушевление. „Тук — мислеше си тя, — тук, на Северния полюс, ние не просто присъстваме в центъра на събитието. Ние сме самото събитие.“
Двайсет и втора глава
Гюнар Хаген влезе в ресторант „Скрьодер“ и се огледа. Излезе от къщи точно трийсет и две минути след като проведе три разговора по телефона по време на финалните надписи на „Шоуто на Бусе“. Не откри Хари нито в апартамента му, нито в Творческия дом, нито в кабинета му. Бьорн Холм посъветва Хаген да провери във „втория дом“ на Хари: „Скрьодер“. Стъписа го контрастът между младата, красива и с добри изгледи за слава клиентела на Творческия дом и впиянчения контингент в така наречения ресторант. В дъното на заведението до прозореца седеше Хари. Компания му правеше само поставената пред него халба. Хаген тръгна към масата му.
— Търсих те по мобилния. Да не си го изключил? — попита началникът.
— Да — кимна малко вяло старши инспекторът. — Журналистите започнаха да досаждат.